Изравнихме!
Грейси вдигна ръце. Замисли се дали да не разкъса тениската си и да я хвърли във въздуха, разкривайки черния си спортен сутиен „Найки“, но се отказа, защото всъщност не носеше сутиен. Мама беше казала, че гърдите й сигурно ще започнат да растат догодина.
Останалите момичета я наобиколиха и започнаха да я поздравяват, подскачайки заедно с нея. Всички обаче замръзнаха, когато онази грозна дума проехтя откъм пейките на „Рейдърс“ и мигновено накара играчите и публиката да замлъкнат, а Грейси да изпита болка, сякаш някой я беше ударил в корема.
- Пак ли? - изпъшка Бренда.
Всички се обърнаха към страната на „Рейдърс“ и тогава думата проехтя отново - Трааавестииит! - и увисна над игрището като противна смрад. Гаднярът сякаш имаше високоговорител вместо уста. Беше облечен с лъскав костюм, хилеше се глупашки и надигаше една огромна чаша, а ако се съдеше по зачервеното му лице, пиеше нещо по-силно от енергийна напитка.
- Да не би наистина да си мисли, че имаш пишка в гащите? - попита Бренда.
- Много добре знае, че не си момче - намеси се Сали. - Просто ревнува, защото си сто пъти по-добра от лигавата му дъщеря.
Това беше бащата на лиглата, който си вреше носа навсякъде, таткото на футболистката, дошъл на мача на дъщеря си, твърдо решен да изтормози нейните противници. Грейси прехапа долната си устна и се опита да преглътне сълзите си. Можеше да понесе подобни думи от Рони, зубрача от тяхната улица, но от един възрастен? Щеше й се да е по-голяма и по-едра, тогава щеше да изтича и да набие и него. Погледна с надежда към баща си. Тате, моля те, направи нещо!
Той обаче не направи нищо. Дори не беше чул онзи глупак. Беше глух, ням и сляп за света наоколо. Застанал с гръб към игрището, той стискаше телефона с една ръка, с другата размахваше камерата, все едно пропъждаше комарите край басейна. А и какво би могъл да направи? Онзи тъпанар беше два пъти по-едър от него и щеше да му размаже физиономията. Грейси инстинктивно докосна сребърната звездичка, поклащаща се на верижка на врата й.
- Травестииит!
- Ако майка ти беше тук, щеше да му срита тлъстия задник! - каза Сали.
Майка й със сигурност нямаше да му прости. Щеше направо да го съдере от бой. Не се тръшкай, ами ги тръшни, наставляваше я тя. Нямаше да я утешава с поговорки от сорта на „дума дупка не прави“, но пък нали затова беше адвокат. Искаше й се Елизабет Брайс да е тук сега.
Но от всичко най-много й се искаше да умре.
Останалите родители на пейките на „Рейдърс“ клатеха глави, възмутени от противния тип, но той беше прекалено едър, за да рискуват да го скастрят. Някаква жена, очевидно съпругата на тоя гадняр, го дърпаше за ръката, за да го изведе от игрището.
- Какво толкова съм направил? - повтаряше той. - Само се пошегувах!
Засраменото изражение на мисис Гадняр показваше, че и друг път е изпадала в подобна ситуация. Бренда поклати глава и въздъхна.
- Още един изперкал баща на спортен празник.
Думите на Бренда предизвикаха усмивката на Грейси, която реши да си отмъсти с песничка. Обърнала лице към семейство Гадняри, тя извиси носов глас, наподобявайки кънтри певица:
Момичетата се разсмяха. Съдията, сладко момче на около петнайсет, й се усмихна. Родителите и от двете страни заръкопляскаха. Брей, дали не беше съчинила следващия хитов сингъл за Дикси Чикс?! Настроението на Грейси се пооправи, нещастникът вече беше само спомен, просто още едно болезнено преживяване, за което да си тананика. Както казваха всички кънтри певици, човек трябва да изпита болката, за да може да пее за нея, особено пред 50 000 екзалтирани фенове, скандиращи Грей-си, Грей-си...
- Грейси! Грейси!
Но този не беше екзалтиран фен. Беше крещящият й треньор. Грейси се върна към действителността - сигналът за подновяване на играта беше даден и треньорът Уоли се тресеше край тъч линията, като неистово сочеше часовника си, сякаш току-що беше открил времето.
- Краят наближава! Трябва ни още един гол, за да спечелим! Грейси, всичко зависи от теб!
Съсредоточи се, момиче!