На монитора се появиха хора, които се прегръщаха и бършеха сълзите от лицата си.
- Тук сме, защото нашето дете може да е следващото - каза един от участниците в акцията.
- В училището на Грейси - текат кадри от двора на на- чалното училище в Брайъруик Фармс - днес родителите сякаш не смеят да изпуснат децата си от поглед.
Появява се лицето на млада жена, а под него - надпис „Нора Ъндъруд, учителка на Грейси от четвърти клас“:
- В нашето училище обикновено не се молим, но днес всички се молят.
Показват в близък план Ейми Апълуайт, директор на училището.
- Поканихме психолози, за да могат децата да разговарят с тях, да споделят страховете си.
Камерата се връща към репортера пред къщата им, хванал листовката със снимката на Грейси.
- Диан, приятели и съседи са разпространили хиляди подобни листовки из целия район, както и хиляди розови панделки, за да изкажат подкрепата си. Националният център за изчезнали и малтретирани деца е качил снимка на Грейси в своя сайт. Също и ФБР. Лицето й ще бъде видяно по целия свят. Случаят се третира като похищение от непознат. ФБР са изключили всякакво участие на семейството след проведените тестове с детектор на лъжата. Родителите на Грейси се надяват на най-доброто, но се страхуват от най-лошото. Повечето деца, отвлечени от непознати, намират смъртта си до няколко часа. Грейси е изчезнала преди повече от шейсет часа. Това е от мен. Диан?
Елизабет извърна поглед и видя Сам, седнал на дивана в задната част на стаята, който гледаше екрана с каменно лице. Съзря страха в очите му. Къде е тъпата Хилда? Елизабет се опита да привлече вниманието на Сам, за да му направи знак да излезе, но онзи невзрачен асистент- режисьор отново ръкомахаше и сочеше екрана. Елизабет погледна монитора.
Видя загриженото лице на Диан, водещата от Ню Йорк, която беше сложила показалеца си пред стиснати устни и бавно и тъжно поклащаше глава. Каква съпричастност толкова рано сутринта, помисли си Елизабет, и то точно преди материала, посветен на липосукцията. Сега тя щеше да интервюира притеснените и облени в сълзи родители, покор- но хленчещи и молещи по националната телевизия дъщеря им да бъде върната, което щеше направо да качи главолом- но рейтинга на медията. Това беше сценарият. Така трябваше да протекат нещата.
Е, Диан, дръж се, приятелко, защото днешният ти сутрешен блок ще бъде по-различен.
Диан от Ню Йорк:
- С нас тази сутрин от дома им в предградие на Далас, Тексас, са родителите на Грейси, Джон и Елизабет Брайс.
Невзрачното асистентче ги посочи; камерите оживяха.
- Джон Брайс е основател на компанията „БрайсУер- точка-ком“, която след два дни става публична, и той мигновено ще се превърне в поредния милиардер от сферата на високите технологии. Елизабет Брайс е известен адвокат по наказателни дела от Далас. Мистър Брайс, отвличането на дъщеря ви е на първа страница в днешния брой на „Уол- стрийт Джърнъл“. Деляха ви само няколко дни от мечтата ви, но сега дъщеря ви е отвлечена. Това сигурно е тежък удар за вас. Как се чувствате?
По дяволите, помисли си Елизабет, подготвяйки се за поредното високотехнологично бръщолевене на Джон по националната телевизия, нещо от сорта на „Диан, цялата ми система е изпържена! Някакъв откача/шик е деинсталирал дъщеря ми от мрежата, а това е изключително нагло и грубо!“
Джон обаче вдигна очи към камерата и тихо каза:
- Чувствам се съкрушен.
Елизабет отново погледна съпруга си и видя един непознат.
Диан от Ню Йорк:
- Защо според вас похитителят е оставил шортите и маратонката на Грейси в гората?
Елизабет отчаяно се мъчеше да спре сълзите си. Отговорът на Джон я срази:
- Забравих да завържа връзките й след мача.
- Разбирам. Но това явно не е похищение с цел откуп. Дъщеря ви е изчезнала, но тя не отговаря на нито един от рисковите фактори, наблюдавани при отвлечени от сексманиаци деца. Каква според вас е целта на похищението?
Джон поклати глава.
- Не знам.
- Имали ли сте проблеми вкъщи? Възможно ли е да е избягала?
- Не. Тя знае, че я обичаме.
Диан бе видимо разочарована.
- Мислите ли, че е още жива?
- Да.
Никакви сълзи.
- Мистър Брайс, имали ли сте проблеми в брака си?
- В брака?
Яростта се размърда и протегна. Елизабет трябваше да събере всички сили, за да я възпре, макар да съзнаваше, че ако тази излъчвана по националната телевизия семейна терапия продължи още малко, яростта й ще се изплъзне от хватката й.