Выбрать главу

- Диан - намеси се тя и камерата се насочи към лицето й, - не сме тук за брачна консултация. Тук сме, защото ня­какъв непознат е отвлякъл дъщеря ми. И ние си я искаме обратно. И сме готови да платим, за да си я върнем. Ще платим двайсет и пет милиона долара в брой на всеки, пре­доставил ни информация, която да доведе до връщането на дъщеря ми.

Елизабет си представи как зрителите из цяла Америка се задавят със сутрешното си кафе: току-що беше приковала вниманието им.

- Ако сте видели Грейс, обадете ни се и ще станете бо­гати.

Тя направи кратка пауза за повече ефект, но не достатъчно дълга, за да позволи на Диан да я прекъсне.

- Имам още едно предложение, този път към похитите­ля: освободи дъщеря ми жива и здрава и тогава ти ще полу­чиш двайсет и петте милиона. Ще преведем сумата по смет­ка на Каймановите острови с ПИН код, което гарантира абсолютна анонимност. Данъчната служба не може да про­следи парите, нито ФБР може да проследи теб. Можеш да преведеш парите навсякъде по света. Можеш да се качиш на всеки самолет до Коста Рика, Тайланд, Филипините и да се забавляваш с колкото си щеш момичета. Ще си богат и сво­боден да преследваш перверзните си желания - какво пове­че можеш да искаш? Аз искам само дъщеря си. Предложе­нието ми остава в сила до полунощ в петък, местно време. Двайсет и пет милиона долара за дъщеря ми. Сделката е добра. По-добре я приеми.

Елизабет се приведе леко и отправи към камерата своя най-застрашителен поглед, с който стряскаше свидетелите на обвинението.

- Защото ако не приемеш тази сделка, ако не пуснеш дъ­щеря ми до крайния срок или ако не можеш да я пуснеш, за­щото си я убил, чуй ме добре: мъртъв си. Предлагам за гла­вата ти награда, точно както правителството предложи на­града за главата на Осама Бин Ладен, Тя ще влезе в сила ед­на минута след полунощ в петък и ще платим двайсет и пет милиона долара на всеки, който те проследи и убие като долно животно, каквото си. Чуй и това: няма да влезеш в затвора, за да излежиш няколко години и като те освободят, да насилиш друго момиченце! Това просто няма да се слу­чи! Или ще освободиш дъщеря ми, или си мъртъв! Изборът е твой.

Диан от Ню Йорк изгуби самообладание.

- Мисис Брайс! Това е национална телевизия! Не може­те...

Елизабет изрече заключителните си думи:

- Приеми сделката. Вземи парите. Върни ни Грейс.

Елизабет щеше да повтори офертата си и в сутрешните блокове на останалите национални телевизии.

8:08 ч.

- Не е ли страхотно! Сдобихме се с космически джак­пот! - изкрещя кметът и запрати преспапието към стената на кабинета си. Имаше доста чевръст замах за килограмите си. Началникът на полицията Пол Райън се отдръпна, но продължи да гледа майката на екрана и да търпи изблиците на кмета.

- Двайсет и пет милиона! С толкова пари тя просто га­рантира, че детето й ще е по новините всеки божи ден!

Този път негова милост изля гнева си, като захвърли тел- бода,

- И ние също ще бъдем по новините, докато не открие­те трупа или убиеца.

- Имаш предвид похитителя.

- Имам предвид убиеца. Тя е мъртва, както каза онзи ре­портер, и ти го знаеш. По дяволите, Пол, намери този пер- верзник.

- Проверяваме всички извършители на сексуални пре­стъпления в областта, но...

Кметът тикна дебелия си пръст в лицето на Райън.

- Никакво „но“, Пол! Намери го, арестувай го и ни из­мъкни от националния ефир! Иначе си търси работа.

Пол Райън излезе от кабинета на кмета, представяйки си как седи в количка за голф с примигваща жълта лампа и ка­ра из някой паркинг по дванайсет часа на ден, и се зачуди ка­къв ли пенсионен план предлагаха в „Уолмарт“ на пазачите си.

9:27 ч.

- Имате ли двайсет и пет милиона долара в брой? - по­пита специален агент Юджийн Девро.

Елизабет отговори, без да го поглежда.

- Съпругът ми уреди кредит. Обявил е акциите си за продажба. След два дни компанията му ще струва един ми­лиард долара. Да, имаме ги.

Още преди образът на майката да е изчезнал от екрана, всички факсове в командния център забълваха хартия, всич­ки лампички на телефонните линии засвяткаха и една дузи­на федерални агенти светкавично започнаха да вкарват дан­ни в компютрите.

- Видели сте я в Хюстън?

- Сигурни ли сте че е била тя? Къде в Оклахома?

- Арканзас?

- Луизиана?

- Мексико? Щатът Ню Мексико или държавата Мекси­ко?

Девро лично щеше да провери анализите на компютъра и да прецени кои нишки да проследят. С цялата си душа се надяваше да са истински, но разумът му подсказваше, че са безплодни обаждания от разни маниаци, преследващи на­градата, които докладваха за всяко русокосо момиче, попаднало пред погледа им, с надеждата, че ще уцелят като на лотария.