Ами ако не оживее?
Как можеше животът на това дете да свърши така? След като бе започнал по такъв начин? Тя беше дарила живот на това дете и то беше спасило собствения й живот. Как можеше да продължи без Грейс? Как щеше адвокат Елизабет Брайс да се събуди някой ден - кога ли, следващата седмица или по-следващата, - да отиде в кантората си и отново да работи за виновните си клиенти? Как можеше отърваването на някой богаташ да запълни празнотата в нея?
Личният й телефон иззвъня. Беше майка й, предлагаше й всяческа помощ, което означаваше никаква. Отне й само няколко минути, за да я убеди да си остане в Ню Йорк.
Майка й беше само на двайсет и девет, когато баща й умря. Беше се омъжила за него веднага след като беше завършила гимназия, докато той все още учеше право. Той беше нейният живот. След смъртта му майка й се изолира напълно, рядко излизаше от къщи и се чувстваше безпомощна в суровия свят. На практика майка й също беше умряла.
Елизабет Остин израсна сама.
- Не искам да съм единствено дете.
Джон стисна рамото на Сам и се опита да спре сълзите си. Беше отишъл, за да утеши петгодишния си син. Също като него Сам постепенно беше осъзнал, че може никога повече да не види Грейси.
- Не искам стаята й, нито пък нейните неща - каза Сам. - Само искам тя да се върне. Липсва ми. - Той изтри нос в ръкава си. - Онзи репортер по телевизията каза, че сигурно е умряла.
- Не е умряла - каза Джон, като се опитваше да звучи убедително. - Скоро ще се върне, момчето ми.
- Но не си сигурен, нали?
- Не, Сам, не съм сигурен.
- Значи ми го казваш само за да ме успокоиш, защото съм едно глупаво дете.
Джон прегърна малкия си син, който представляваше неопровержимо доказателство, че клонирането съществува.
- Сам, първо, коефициентът ти на интелигентност е сто и шейсет, така че не си никак глупав, и второ, казвам ти го, защото вярвам, че Грейси ще се върне.
- Защо?
- Защо какво?
- Защо вярваш, че ще се върне?
Олеле! Сам беше като „Майкрософт настъпващ срещу конкуренцията!
- Ами... защото вярвам.
- В Бог ли?
- Ъъъ, да, точно така.
- Значи вярваш в Бог?
Джон се поколеба. Всъщност не беше сигурен, че вярва в Бог. Като дете Малкия Джони Брайс често беше молил Бог да го спаси от побоищата на момчетата, но той не му беше помогнал. А Джон Р. Брайс не беше прекарвал особено много време през съзнателния си живот в мисли за Бог, тъй като беше достатъчно зает с докторската си дисертация, а след това с кода за своето компютърно приложение убиец, а сега пък с акциите. Ходеше на църква с децата само защото майка му щеше да бъде разочарована, ако не го правеше. Ако Сам му беше задал този въпрос само преди седмица, той щеше да превключи на режим отбягване и да му отговори като по-голям брат:
- Виж, приятелче, Бог е един труден философски избор, който всеки хуманоид трябва да направи за себе си, като например дали да ползваш „Уиндоус“ или „Мак“. Не се притеснявай за тези сериозни неща сега, изчакай да пораснеш и да си създадеш собствена компания. Я да отидем в кухнята и да хапнем сладолед.
Това беше ролята, която беше играл пред децата си през всичките тези години, ролята, която предпочиташе - на по- голям брат, на приятел. От Джон Р. Брайс не се искаше нищо повече. А и с Елизабет в къщата ролята на мъжа вече беше заета.
Сега обаче, като гледаше очите на Сам, той осъзна, че детето има нужда от нещо повече.
В офиса си Джон беше Големия Кахуна, защото винаги имаше отговора на най-трудните технически въпроси на подчинените си. Техните въпроси обаче бледнееха пред въпроса на Сам за Бог. Отговорът не присъстваше в нито едно помощно меню. Джон искаше да каже нещо от сорта на „По дяволите, нямам никаква представа дали Бог съществува“. Петгодишният му син обаче нямаше нужда от по-голям брат, той имаше нужда от зрял баща. И затова Джон го излъга:
- Естествено, че вярвам в Бог.
- Но не знаеш със сигурност дали Бог съществува, нали? В смисъл, че нямаш неопровержими доказателства, нали?
- Да.
- И все пак вярваш, че Бог е истински?
- Да. - Втората лъжа не изискваше толкова размисъл.
- Значи вярваш, че Грейси ще се върне, защото вярваш в Бог и Бог се грижи за децата, така ли?
- Точно така - отвърна Джон механично.
- Ето затова реших, че Бог е фалшив.
- Сам, не говори така, Бог не е фалшив.