Изпълняваха операция в Северен Виетнам точно на седемнайсетия паралел - който разделяше Виетнам на Северен и Южен, на комунистически и свободен, - когато забелязаха американски самолет „Фантом F-4“, който летеше ниско над главите им и изпускаше дим. Беше ударен по време на нападение над Ханой. Двучленният екипаж катапултира точно преди самолетът да се разбие и да избухне в пламъци; двата парашута се отвориха и Бен и монтанярите хукнаха към американците. Пристигнаха прекалено късно: войниците от Северновиетнамската армия ги бяха заловили.
Отведоха ги във военнопленническия лагер „Сан Би“. В тихи нощи Бен дочуваше смразяващите викове на измъчваните американци от лагера, който се намираше на около петстотин метра. Една сутрин Бен ги чу да пеят „Бог да благослови Америка“. Заедно с монтанярите Бен планира да освободят американците, което изискваше самият той да бъде пленен. Войниците от Северновиетнамската армия имаха изрична заповед да убиват американските военнопленници при опит за бягство. Успешното бягство можеше да се осъществи единствено с помощ отвън.
Сега, след шестмесечно военнопленничество. той щеше да избяга заедно със сто американски пилоти с помощта на монтанярите. Бен Брайс също ги беше научил на няколко неща, сред които и как да използват експлозиви С-4. Заедно бяха разрушавали складове за оръжие на врага, бяха прекъсвали конвои с провизии по линията Хо Ши Мин, бяха залагали засади на виетконговци, бяха убивали офицери на Северновиетнамската армия, бяха изпращали координати за бомбените нападения на самолетите Б-52 и бяха успели да освободят онзи ловък военен шофьор, пленен в Лаос.
Днес щяха да спасят американските военнопленници.
Продължава да лежи на бетонния под в същото положение, в което го бяха оставили преди пет часа, в очакване на сутрешния пазач. Скоро дочува познатия звук от подрънквате на ключове, толкова познат, че усеща точното местоположение на пазача в коридора, докато се приближава към килията му. Пазачът застава отпред и удря по вратата, след това поглежда през процепа с решетка и вижда американския полковник все още проснат на пода, а кръвта е засъхнала и се е спекла по изранения му гръб. Плъховете гризат краката му. Бен чува как метал стърже в метал, докато пазачът пъха ключа в ръждясалия катинар. Ключът се завърта и катинарът щраква. Вратата проскърцва и се отваря. Стъпките, малко уморени, се приближават, пазачът се чуди дали американският офицер с най-висок чин в затвора е оцелял след жестокия побой с каиша на Големия Уг. Бен се подготвя да не реагира при ритника, който със сигурност ще последва, и потиска стенанието си, когато ботушът на пазача потъва в слабините му. Затворникът не реагира, пазачът го заобикаля и прикляква да провери пулса му.
Това е последното му движение.
Бен сграбчва пазача за гърлото с ръце като клещи, заякнали в петролните полета на Тексас и джунглите на Виетнам, заглушава всеки звук и го просва на пода. Не го убива, за да му отмъсти; убива го, защото се налага. Хрущенето от счупения врат на пазача е като прекършването на пилешки кокал.
Бен се изправя и оглежда килията си за последен път. Тежката миризма, полепнала по стените, се смесва с вонята на прясна урина и изпражнения, когато тялото на пазача приема смъртта и се прощава с достойнството си. Ще последва още смърт. Трябва да убива, за да спаси онези пилоти. Убийствата не му носят удоволствие, но той е добре обучен в това изкуство.
Това е занаятът му.
Подобни моменти съставляват голямата човешка трагедия, позната като войната във Виетнам.
Джон се провря под жълтата полицейска лента и влезе в стаята на Грейси. Натисна ключа и запали лампата.
- Здрасти, приятел - винаги казваше тя, когато той чукаше на вратата й, след като се прибереше вечер. Обикновено я заварваше просната на пода да чете спортните страници, да си пише домашното или да пее някоя песен. Тази вечер стаята й беше празна. Вещите й още бяха там, но без нея стаята беше мъртва. Както и цялата къща. Грейси Ан Брайс съживяваше този дом.
Той запали нощната лампа и загаси другата. Отметна пухената завивка и зарови глава във възглавницата й. Прегърна голямото й плюшено мече. Затвори очи и вдъхна аромата на дъщери си. Връхлетяха го спомени.