Грейси беше нападател, но треньорът й беше казал да играе по целия терен. Това изискваше повече тичане, но ни най-малко не би я затруднило. Тя можеше да тича и цял ден. И ето че сега се устреми към тъч линията, към топката... и изведнъж полетя към земята, с лице напред, омекотявайки падането с ръце и лакти. Инерцията удължи приплъзването, устата й се напълни с пръст и трева.
- Травестит!
Хриптящият глас идваше някъде отгоре. Грейси се претърколи и видя лиглата, надвесена над нея. Беше я спънала отзад, което беше грубо нарушение, а и доста евтин номер, особено за момиче.
Каква нахалница!
Лиглата избяга. Грейси изплю песъчливата пръст, примесена с трева, и се изправи на крака, стиснала зъби и юмруци. Цялото й тяло - сто и четирийсет сантиметра и трийсет и шест килограма - се изпълни с всепоглъщащото желание да догони лиглата и да я размаже в центъра на игрището.
- Грейси, вкарай гол!
Победата беше по-важна от запознаването на мис Лигла с мис Юмрук. Грейси се втурна след топката, без да забелязва кръвта и паренето по лактите си.
Сали блокира един голов удар и изчисти. Грейси подложи коляно и укроти топката. Направи финт и тръгна на спринт по тъч линията към вратата на „Рейдърс“. Съдията тичаше след нея в средата на игрището, а лиглата, с изкривено от ярост лице, бързо скъсяваше дистанцията. Беше покрила ъгъла, което означаваше, че Грейси не може лесно да я преодолее. Затова забави леко, позволявайки на лиглата да я настигне, след което направи крачка напред, като се надяваше онази да реши, че се опитва да стигне до вратата по тъч линията като при предишния гол. Лиглата наистина се заблуди, изтегли се, за да я блокира, но Грейси пусна топката между широко разтворените й крака, заобиколи я и отново пое топката. Лиглата се опита да парира, ала не успя да запази равновесие и се стовари на земята, върху дебелия си задник, и се претърколи извън очертанията на терена. Грейси само я погледна и каза:
- Толкова много... не съжалявам!
И се втурна към вратата, където между нея и победата за отбора на „Торнадо“ беше само вратарят. Съдията захапа свирката и погледна часовника си - до края на мача оставаха само няколко секунди. Грейси се приготви за коронния си мощен шут - този път вратарят изтича напред да посрещне удара, оставяйки вратата си незащитена, - прицели се към близката греда, стъпи здраво на левия крак, изчисли посоката и... подаде топката на Бренда, която беше зад вратаря. Бренда ритна топката в опразнената врата точно преди симпатичният съдия да свири края на мача.
Пейките на „Торнадо“ избухнаха в аплодисменти!
Вратарят на „Рейдърс“ гледаше недоумяващо Грейси, сякаш искаше да каже: „Ти подаде, вместо сама да вкараш победния гол?“ Грейси сви рамене. Беше преценила, че Бренда има нужда от славата повече от нея.
Останалите момичета наобиколиха Бренда. Грейси се канеше да се присъедини към тях, когато чу мъжки глас:
- Номер девет? Ти си страхотна!
Привлекателният съдия мина край нея, посочи я с пръст, намигна й и напусна игрището. Тя застина на място и зяпна след него. Всичко това беше като насън и Грейси се размечта как той ще дойде у тях някоя петъчна вечер - след мач като този сега - и ще я заведе на кино. Филмът, разбира се, трябваше да е разрешен за деца под дванайсет години, защото тя беше само на десет, което можеше да се окаже проблем, но... Треньорът Уоли я върна към действителността. Голямото му шкембе се тресеше, докато тичаше с широко разтворени ръце и цивреше като бебе. Награби Бренда и я притисна в мечешка прегръдка, сякаш не я беше виждал от години. Треньорът Уоли беше баща на Бренда.
И другите бащи тичаха по игрището и притискаха дъщерите си в мечешки прегръдки. Но не и нейният баща. Понякога, както сега например. Грейси искаше той да прилича повече на истински баща, отколкото на по-голям брат, който играе с нея „Нинтендо“ и я води заедно със Сам в „Криспи Крем“ всяка събота сутрин, или пък се хили до припадък както когато майка й ги хвана да пускат сапунени мехури от балкона на стаята й към Рони и другите момчета, каращи кънки по тротоара. Искаше баща, който да измисли по- строго наказание от забраната да ползва интернет. Поне веднъж да се държи като истински баща, да я вдигне и прегърне, все едно не я е виждал от години, искаше да има пораснал, мъжествен баща, за бога! Тя го потърси с поглед.
- Ама че глупаци! Лy, кажи им на тия тъпанари, че се отказвам да пускам акции и си отивам вкъщи.
Едно пронизително изсвирване прекъсна тирадата на Джон Р. Брайс. Той погледна по посока на звука и видя, че момичетата се нареждат едно зад друго по средата на игрището, а родителите застават в две редици и се хващат с вдигнати ръце, оформяйки арка. Арката на победата, задължителен елемент след играта, който изискваше любезничене с останалите родители. Джон тъкмо се чудеше дали да не го пропусне тази седмица, когато забеляза, че Грейси му намига и му маха да отиде на терена. Да му се не види! Много повече предпочиташе контакта със системи за изкуствен интелект, отколкото с живи същества, макар да не беше чак толкова необщителен. Той въздъхна и каза в телефона: