- Един ден ще пееш по радиото - беше казал той на дъщеря си веднъж.
Тя беше смръщила чело и беше отвърнала:
- Знаеш ли колко е трудно да накараш някоя радиостанция да пусне песните на нов певец?
- Не. Много ли е трудно?
- Страшно.
- Значи ще купя няколко радиостанции и ще пускаме само твои песни.
- Не можеш.
- След като акциите излязат на борсата, ще мога. На Сам ще му купя отбора на „Ред Сокс“.
- Искам да кажа, че нещата не стават така. Трябва да се боря дълго и едва след това да пробия по радиостанциите, за да имам материал за песните си.
- А, значи така става.
- Разбираш ли, например „Дикси Чикс“ се опитвали много дълго време и трябвало да се преместят в Нашвил. Сигурно и на мен ще ми се наложи.
- И да ме изоставиш? Няма да стане, приятелко. Ще ти купя един самолет да ходиш дотам да записваш. Или по- добре да ти построя звукозаписно студио тук и те ще идват при теб. Ще видиш.
- Да, бе. Знаеш ли колко велики певци има, които на всичко са готови да пробият в кънтри музиката?
- Не знам. Колко са?
- Ами... доста.
Той беше поклатил глава.
- Факторът случайност не играе роля за статистически уникалните явления.
- Какво?
- Има само една Грейси Ан Брайс.
Тя го беше погледнала със странно изражение, което никога не беше виждал върху сладкото й личице, и той си помисли: „Да му се не види, казах нещо грешно! Ах ти, глупако, така и не се научи да разговаряш с момичета!“ Тя обаче ненадейно го прегърна и каза:
- Ти си най-добрият баща. който едно момиче би могло да желае. - Когато го пусна, големите й сини очи бяха влажни. - Благодаря ти, че не се подиграваш с мечтите ми.
Той хвана съвършеното й лице в две ръце и каза:
- Грейси, някой гаден кретен може да ти скапе интерфейса, да ти развали хардуера, да ти изключи периферните устройства, да деинсталира компонентите ти, но мечтите ти са технология, която не се поддава на вмешателство.
- Моля?
- Никой не може да ти отнеме мечтите.
Излиза, че бе сгрешил. Някой беше отнел неговата мечта.
Бен седеше на кухненската маса и преглеждаше купчината с документи с различните постъпили обаждания от очевидци. Обикновено по това време на нощта той вече беше много пиян и заспиваше. Сега отчаяно се нуждаеше от едно питие, само глътка уиски. Или две. Усещаше топлината му в себе си.
Но за него нямаше да има повече питиета. По пътя от Таос до летище „Албъкърки“, сам в часовете преди съмване, той даде обет пред Грейси, обет, който изискваше от него да се върне почти четири десетилетия назад, за да намери силата да преодолее кризата: когато го биеха в „СаН Би“, той си беше мислил за Кейт и Джон и беше намирал сили да оцелее; сега, когато ненаситната жажда го налегнеше, той мислеше за Грейси и откриваше същата сила.
Отиде до хладилника с индустриални размери, скрит зад дървен панел с цвета на кухненските шкафове. Намери портокалов сок и реши, че една чаша би могла да утоли жаждата за алкохол. Отвори няколко шкафа, за да си вземе чаша, но попадна на барчето с напитки. Загледа бутилките. Протегна ръка и взе половинлитрова бутилка уиски „Джим Бийм“. Беше едва третата му трезвена вечер, но познатият етикет усили жаждата му. Все още гледаше бутилката, когато чу някой да го вика.
Обърна се и видя жена си - и мъката в очите й. Той върна бутилката в шкафа и затвори вратата.
- Няма да я разочаровам, Кейт.
Няма нищо по-мъчително за един адвокат от това да види как сделката относно клиента му се проваля. Е, може би освен вероятността да не си получи хонорара. Колко пъти се случваше адвокат да седне на масата за преговори, готов да сключи споразумение, а от другата страна да вдигат рамене и да разперват длани? Не е въпрос на пари. Няма какво да сложат на масата за преговори. Не могат да постигнат споразумение. Лежейки в леглото, сама, както се беше чувствала през по-голямата част от живота си, Елизабет Брайс си мислеше: Ами ако похитителят няма какво да сложи на масата за преговори? Три четвърти от всички отвлечени деца биват убити до три часа. Грейс беше отвлечена преди седемдесет и осем часа.
Ами ако дъщеря й беше мъртва?
Патрулиращият полицай Еди Йейтс мразеше да дава двойни смени, особено вечер и нощем - между 3 часа следобед и 7 сутринта - най-вече защото не можеше да прекара четири часа гимнастическия салон. Но по заповед на шефа всички полицаи даваха двойни смени и проверяваха всички извършители на сексуални престъпления. Еди беше установил, че в района има страшно много перверзници. Надяваше се убиецът на момичето да е в неговия списък - един арест на детеубиец щеше да е голям плюс в биографията, която се канеше да представи в Далаския полицейски участък.