Мамка му, нямаше смисъл да си навлича подигравки за цял месец. Ще извади дрехата и ако се окаже тениска за боулинг, голяма работа. Ако обаче излезе, че е фланелката на момичето, ще я върне обратно и няма да признава, че я е пипал.
Еди отиде до патрулната кола, отвори багажника и извади крика. Върна се до пикапа, пъхна се до кръста в отвора и протегна металното рамо. Захвана фланелката и я придърпа към себе си. Разгърна я и я освети с фенерчето, за да прочете надписа.
„Торнадо“.
Обърна тениската. На гърба имаше номер девет.
Еди се зачуди дали един патрулиращ полицай може да претендира за наградата от двайсет и пет милиона долара.
В апартамент № 121 Гари Дженингс не можеше да заспи. Обърна се към жена си и опря буза в гърба й - тя беше започнала да спи на една страна с възглавница между краката - и обгърна с ръка заобления й корем. Бременна в седмия месец, тя беше станала по-едра от него, но това не го притесняваше.
Щеше да става татко.
На Гари му се искаше собственият му баща да беше жив, за да види внучето си, но той беше починал от инфаркт преди осем години - точно след онзи инцидент в колежа. Баща му беше умрял от срам. Беше се срамувал от собствения си син. И Гари не можеше да го вини. Господи, в колежа се беше държал идиотски и накрая се издъни. Напиваше се, купонясваше, играеше голф и едва събираше кредити колкото да не го изхвърлят. Освен това се чукаше с която му падне, но какво, по дяволите, правеше една шестнайсетгодишна ученичка на купон на братството?
Днес щеше да е напълно пропаднал, ако не беше срещнал Деби.
Деби промени живота му. Каза му, че ще се опропасти, ако не се откаже от порочните си навици. А той се беше уморил да живее като отрепка. Беше му писнало вечно да няма пари. Ето защо реши, че си струва да се опита да стане порядъчен човек. Тя го убеди, че трябва да ходи на църква, да престане да пие и да пуши трева и да прекъсне абонамента си за „Плейбой“.
И излезе права.
Само две години след като се отказа от пороците си, вече беше женен, скоро щеше да става баща и работеше на страхотно място, Беше постъпил там преди шест месеца и засега все още беше обикновен програмист, който бълваше , компютърен код по дванайсет часа на ден, поддържайки се с десертни блокчета и енергийни напитки.
Но скоро предстоеше да получи отплата за изтощителните работни часове: акциите, предоставени му от компанията, щяха да се продават на борсата и той щеше да получи един милион долара. Един милион долара! Веднага след като блокиращият период приключеше, той щеше да ги осребри. Щеше да дари 10 процента на църквата - сигурен беше, че Деби ще настоява за толкова, макар че може и да успееше да я предума за 7,5 процента, — щеше да плати 15 процента данъци и да му останат около 750 000 долара. Щеше да внесе 100 000 долара в някой образователен фонд за бебето, за да осигури бъдещето му, щеше да купи на Деби една хубава къща и да използва останалите, за да основе собствена интернет компания.
Лека усмивка се плъзна по устните на Гари, докато лежеше до Деби и планираше с наслада бъдещето си. Най-накрая беше намерил своето място под слънцето. Докато се унасяше в сън, Гари Дженингс благодари на Бога за всичко, което имаше.
Гари подскочи в леглото при трясъка от разбиването на входната врата. Деби се събуди и изпищя. Изведнъж спалнята им се изпълни с мъже, които крещяха и ги осветяваха с фенери, насочили пистолети към тях. Бяха облечени с черни униформи, върху които с бели букви пишеше ПОЛИЦИЯ.
Ден пети
Лейтенант Бен Брайс носи черна снайперска карабина ХМ21 с оптически мерник „Старлайт“ и заглушител „Сионикс“. В раницата му има двайсет пълнителя, шест мощни осколочни и две фосфорни гранати, пистолет четирийсет и пети калибър, експлозив С-4, противопехотна мина и малко морфин. Картечният пистолет „Узи“, резервното му оръжие, също е в раницата. На десния му прасец е закопчан четирийсетсантиметров нож „Бауи“. Носи инструменти за убиване, защото е професионален убиец, войник от специалните части, от зелените барети. „Убиваме за мир“, пише на татуировката на лявата му ръка. През седемнайсетте дена, които прекара във вътрешността, Бен Брайс се нагледа на убийства за цял живот. Но предусеща, че убийствата тепърва започват.
След тази нощ никога нямаше да има мир и спокойствие.