- Мисис Брайс, овладейте се!
Все още с ръце около кръста й, Девро се опитваше да изведе майката от стаята за разпит, докато тя риташе, крещеше и плюеше по заподозрения. Беше напълно превъртяла! Той я завлече до вратата, но тя се хвана с две ръце за рамката и се вкопчи в нея, продължавайки да бълва ругатни, а очите й пламтяха от дива ярост.
- Ще умреш, извратено копеле! Ще умреш и ще гориш в ада!
Мили боже, беше невероятно силна за ръста си! Девро се опита да разтвори пръстите й, без да отпуска хватката около кръста. Усещаше как силните й коремни мускули се свиват, как тялото й се изпълва с адреналин.
- Аз лично ще инжектирам отровата във вените ти, перверзник долен! Ти уби моето детенце! Проклет да си! Проклет да си! Проклет да си!
Девро тежеше поне петдесетина килограма повече от майката, но не успяваше да я изкара от стаята! А беше немислимо да я стисне до задушаване, за да я омаломощи. Той реши да се наклони назад, за да добави и тежестта на тялото си към натиска и да види дали ще я откопчи от рамката. По дяволите! Сигурно адреналинът й даваше такава сила. Девро потърси с поглед началник Райън.
Райън обаче се опитваше да вдигне заподозрения, от чиито нос и уста шуртеше кръв, а той притискаше с длани слабините си. Успя все пак да застане на колене. Райън го издърпа за металния колан на кръста му и буквално го повдигна във въздуха. Заподозреният стъпи на крака и повърна.
- Да се задавиш до смърт, кучи сине! - изкрещя майката.
След като закрепи заподозрения на стола, Райън изтича до вратата и разтвори един по един пръстите на Елизабет, докато тя продължаваше да кълне похитителя. Девро без малко да политне назад заедно с нея. Райън затвори вратата на стаята за разпит.
- Пуснете ме, по дяволите! - заповяда майката.
Девро я пусна. Тя отблъсна ръцете му и пооправи дрехите си. Беше облечена с черно-бял анцуг, под който имаше черна тениска; лицето й беше почервеняло и блестеше от пот; гърдите й се надигаха при всяко вдишване. Тя изтри с ръкав сълзите и слюнките от лицето си.
- Искам да знам какво е направил с нея!
- Ние също, мисис Брайс, но той е задържан от полицията и вие не можете да изкопчите от него информацията с бой!
- Тогава вие я изкопчете с бой!
- Мисис Брайс!
Специален агент Юджийн Девро никога досега не беше крещял на майка на отвлечено дете. Но и никога не беше срещал майка като Елизабет Брайс. Повечето рухваха: някои пропушваха отново, други започваха да пият, трети не ставаха от леглото, а други се озоваваха в психиатрична клиника с нервно разстройство. Елизабет Брайс преби от бой основния заподозрян.
Девро беше доволен, че не е негова съпруга, но въпреки това остана силно впечатлен.
Сега тя крачеше из коридора като животно в клетка, опитвайки се да се успокои и разглеждайки следите от кръв по ожулените кокалчета на ръцете си; пъхна ръка в уста и засмука кръвта.
- А сега всички се успокойте! - нареди началник Райън и се обърна към няколкото полицаи, които бяха дотичали да видят какво става. - Повикайте някой да почисти... и доведете лекар за заподозрения.
Доволен, че майката вече се владее, той се обърна към младия полицай, който беше съобщил за телефонните обаждания:
- Това ли е? Само телефонни обаждания?
- Не, сър. Той работи за мистър Брайс.
- Какво?
- Да, шефе, тоя тип работи в „БрайсУер“.
Началникът се обърна към бащата:
- Познавате ли го?
Повечето бащи молеха Девро да им позволи да прекарат пет минути с похитителя. Този баща обаче беше останал прилепен за стъклото през цялото време, докато майката налагаше заподозрения. Мистър Брайс поклати глава.
- Не.
- Шефе - каза полицаят, - телефонната компания може да идентифицира най-близката клетъчна базова станция до местоположението на телефонното повикване. До сградата на „БрайсУер“ има базова станция.
Райън погледна Девро и сви рамене, сякаш го предизвикваше: „Нали ти казах.“ Докато новата информация попиваше в съзнанието им, всички очи се обърнаха и приковаха в младия мъж, който кървеше и хлипаше в стаята за разпит. Майката се обърна към Девро и го посочи с пръст.
- Разберете какво е направил с дъщеря ми.
- Имаш право да запазиш мълчание. Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб в съда. Имаш право на адвокат, преди да бъдеш разпитан, и той може да присъства по време на разпита. Ако не можеш да си позволиш адвокат, имаш право на служебен, който ще ти се назначи преди разпита.