Полицейският началник Пол Райън вдигна очи и погледна основния заподозрян.
- Гари, разбираш ли правата си?
Стаята за разпит вонеше на препарата, с който бяха почистили пода и масата. Райън стоеше с гръб към огледалото за наблюдение; агент Девро седеше в единия край на правоъгълната метална маса срещу заподозрения. Носът на Дженингс беше подут и устните му бяха подпухнали, а под лявото му око вече се появяваше синина. Той кимна на Райън.
- Синко, трябва да изречеш отговора за протокола.
По средата на масата имаше записващо устройство. Бяха решили да направят аудио запис вместо видео; размазаното лице на Дженингс щеше да предостави на адвоката му основание да твърди, че признанията са изтръгнати със сила. Никой съдия нямаше да повярва, че майката на жертвата е набила основния заподозрян, докато е бил в ареста.
- Да - каза Дженингс,
- Тоест разбираш конституционните си права?
- Да.
- И се отказваш от правото на адвокат по време на разпита?
- Да.
С влизането на адвокат в залата всяка надежда за признание се стопява. Получаването на бързо признание в този случай беше особено важно, тъй като доказателствата от колата на Дженингс най-вероятно щяха да бъдат отхвърлени от съда, но и поради факта, че признанията биха свалили случая от вечерните новини и следователно кметът нямаше да диша във врата на Райън. Затова Пол сключи ръце на масата и каза меко, сякаш беше разочарован баща, който мъмри порасналия си син за това, че е взел семейната кола без разрешение.
- Гари, защо отвлече Грейси?
- Не съм я отвличал!
- Мистър Брайс твърди, че тя е ходила в офиса на „БрайсУер“ почти всеки ден през коледната ваканция. Там ли се запознахте с Грейси?
- Да... тоест не! Не сме се запознавали!
- А какво?
- Нищо! Просто работя за мистър Брайс, това е всичко!
- Но си я виждал в офиса?
- Да. Тя доставяше пощата, на ролери.
- И ти знаеше, че е дъщеря на мистър Брайс?
- Естествено, всички знаехме.
- Мистър Брайс добър работодател ли е?
- Да, работата е страхотна.
- Добра заплата, добри бонуси?
- Да.
- Право на акции?
- Да.
Райън посочи с палец огледалото зад гърба си.
- Гари, мистър Брайс стои от другата страна на огледалото, гледа те и слуша всяка твоя дума. - Дженингс погледна към огледалото. - За бога, синко, поне му кажи къде е тялото на дъщеря му, за да може да я погребат подобаващо. Не я оставяй в някое поле, да я кълват лешояди.
- Нямам представа къде е! - Дженингс се опита да се изправи, но белезниците на краката му попречиха. Обърна се към огледалото и каза: - Мистър Брайс, кълна се в бога, не съм я отвлякъл!
Изглеждаше така, сякаш всеки момент отново ще се разплаче.
- Но си вършил подобни неща и преди.
Дженингс се отпусна в стола.
- Не, не, не съм. Онова беше в колежа, на купон на братството, бяхме пияни... Откъде можех да знам, че е само на шестнайсет.
Агент Девро направи знак на Райън да му подаде папката на Дженингс. Райън я плъзна по масата към Девро, който започна да я разлиства, докато Райън продължи разпита.
- Законът не изисква да знаеш на колко точно е, а единствено, че жертвата е била непълнолетна, когато си правил ceкс с нея.
- Жертвата? Още следващия уикенд тя се предлагаше на момчетата на друг купон. Видях я!
Райън сви рамене.
- Освен това от теб се изисква да се регистрираш в полицейския участък, когато смениш местожителството си. Ти не си го направил, Гари.
- Ако бях отишъл, снимката ми щеше да е по всички вестници с надпис „изнасилвач“. Белязан съм за цял живот, а тя е омъжена за лекар.
- Защо не се регистрира?
- Защото не исках жена ми да разбере. Исках да започна на чисто. - Очите на Дженингс се напълниха със сълзи. - Просто се напих на купон на братството. Бях само пет дена по-възрастен.
Едно изключение, вписано в Тексаския закон срещу изнасилването, гласеше, че ако обвиняемият е по-малко от три години по-възрастен от жертвата, то престъпление не съществува. Дженингс бе на деветнайсет години и двайсет и седем дни по времето на сексуалното деяние; момичето беше на шестнайсет години и двайсет и два дни. Пет дни разлика го превръщаха в извършител на сексуално престъпление за цял живот.
- И ти не си педофил?
- Не!
Райън отвори папката и побутна към Дженингс пъхнатата в найлоново пликче снимка на голо момиче, намерена в пикапа му.