Те обаче не познаваха Далас. Не си вади оная работа, където си вадиш хляба, беше пренебрегвана максима в големия Далас. Точно обратното, това не се смяташе за престъпление, а за достойнство, което се възхвалява и имитира, а не се наказва. Ако властите преследваха всеки бизнесмен в Далас, който използваше средства на компанията си или общински, или държавни пари, за да плаща за жени, нямаше да останат достатъчно членове в търговската камара да направят каре за карти.
Затова тя внимателно подбра заседателите - бели мъже на средна възраст, които вероятно поне веднъж са имали любовница, надяваха се един ден да имат такава или пък биха прекарали половината процес в блянове самата тя да им стане любовница. Когато на свидетелската скамейка се изправиха банковият ревизор и данъчният инспектор, тя се постара да ги представи като некомпетентни старчоци и извика експерти, които (срещу определени суми) направиха на пух и прах всички представени доказателства. След това се държа наистина жестоко с основния свидетел на обвинението при кръстосания разпит (бедното момиче плака толкова усърдно, че обилният туш се разтече по лицето й и се спусна в хирургически създадения улей между гьрдите й). И накрая подкъси полите си с петнайсет сантиметра.
Адвокат Елизабет А. Брайс извоюва поредната оправдателна присъда за поредния виновен клиент.
Тъкмо когато реши, че първото, което ще направи в понеделник сутринта, е да увеличи хонорара си на петстотин долара на час, веселите гласове на децата и родителите им, долитащи откъм павилиона, я изтръгнаха от мислите й и тя погледна натам. Хладният вятър я лъхна и тя обви тялото си с ръце, но студът, който усещаше, сякаш беше вътре в нея. Обзе я смътно чувство на тревога. Грейс. Тя заключи колата си и забърза към безлюдното игрище и самотния зрител на пейките. Джон тъкмо казваше в телефона си:
- Така ли, а какво знаеш ти за любовта? Лу, ти изобщо наясно ли си, че по-лесно ще задействаш верижната реакция на неутронна бомба, отколкото да предизвикаш оргазъм у една зряла американка?
Тя го видя, преди той да я забележи. Той обаче почувства присъствието й с рецепторите си за опасност.
- Съпружеското тяло... - прошепна Джон в мембраната.
Той свали телефона от ухото си, побутна очилата си и видя очите й, вперени в него като протонни бластери, докато се приближаваше забързано от средата на игрището. Страхът прониза съзнанието му. По дяволите, какво съм сгрешил този път? Съпругата му изглеждаше точно така, както изглеждаше преди десет години, когато се запознаха във Вашингтон. Беше на четирийсет, но все още невероятно привлекателна (дори в лошо настроение като сега) и точно толкова заплашителна в най-хубавия си черен костюм за заключителната пледоария. Изглеждаше, сякаш напълно контролира всичко и всички наоколо. Елизабет Брайс беше перфекционистка, която искаше да държи всичко под контрол, поради което двамата бяха несъвместими. Като интелски код и компютър „Макинтош“. Това караше Джон често да се чуди защо му беше предложила да се ожени за нея.
- Къде е Грейс?
- Да му се не види, Елизабет, обеща, че ще дойдеш поне на един мач този сезон.
- Освен това обещах на клиента си, че ще спечеля делото, и го направих. Къде е Грейс?
Джон си пое дъх, за да припомни на жена си, че този сезон не спази обещанието си и не дойде на нито един мач, че Грейси е по-важна от някакъв си престъпник, макар и да й плаща по четиристотин долара на час, и че... но се отказа, защото тази вечер тя изглеждаше по-изнервена от обикновено. Понечи да я попита защо е толкова ядосана, но както винаги бързо реши, че е по-добре да си замълчи, отколкото да бъде засипан с ругатни, в сравнение с които един срив на системата би му се сторил истинско удоволствие. Винаги беше по-добре да премълчи, отколкото да рискува да предизвика избухливия нрав на жена си. Наричаше това управление на риска. Освен това Елизабет не му позволяваше секс по време на процес, а този уикенд щеше да му предостави чаканата две седмици възможност. Не можеше да си позволи да я изгуби с неуместни сръдни.
- Купува си сладолед - посочи той с телефона по посока на павилиона.
Треньорът Уоли отхапа върха на сладоледа си с аромат на череша и по двойната му брадичка потече червен сок. Той обърса уста в ръкава на фланелката си с логото на „Торнадо“.
Уоли Фейгън се отдалечаваше от павилиона в посока към игрището, за да вземе топката, която беше оставил по време на вълнението след гола на Бренда. Отново отхапа от сладоледа си, избърса сока от брадичката си и забеляза някаква жена да го приближава като буреносен облак - тъмна коса, черни дрехи и мрачно изражение.