— Бога ми, намерението ви е било несъразмерно, щом като заради смъртта на един оръженосец сте искали да убиете рицар.125 Ала по този въпрос няма да ви отмъщавам. В замяна искам да се подчините напълно на този рицар.
— Ще го сторя — заявил той, — тъй като не бих могъл да постъпя другояче.
Приближил се до рицаря, коленичил пред него и го помолил да му прости за злината, която му причинил. Последният му простил. Тогава победеният рицар се качил на коня си и рекъл на Агловал:
— Сеньор, вече е време да се приютите, нощта настъпва. Имам подслон много наблизо. Моля ви да ме придружите. Там ще се почувствате по-добре, отколкото на всяко друго място, до което може да стигнете тази вечер.
Агловал нямал нищо против. Сетне попитал рицаря, когото бил освободил, откъде е.
— От замъка Рогедон, на една английска левга оттук — отговорил му той. — Ако склоните да дойдете, ще ви отрупам с най-големи почести. Длъжен съм да го сторя, защото ми спасихте живота.
— Предлагам ви друго — намесил се победеният рицар. — Ще дойдете и двамата да пренощувате при мен. Така ще празнуваме по-добре, отколкото ако всеки потегли поотделно.
Агловал и другият се съгласили.
Веднага след това тримата се върнали обратно и стигнали до една поляна насред гората. В центъра на поляната се издигала висока укрепена кула, оградена от стени и ровове. Доближили кулата и влезли вътре. Обитателите се спуснали да ги хванат за стремената, за да им помогнат да слязат от конете и за да им свалят доспехите, тъй като имали голяма нужда от отдих и почивка. След като това било сторено, тамошният господар ги въвел в главната зала. Агловал го попитал за името му:
— Казвам се Грифон от Мопас — рекъл му той. — А вие, сеньор, как се казвате и от кой край идвате?
Той му отговорил, че принадлежи на двора на крал Артур.
— И какво търсите? — попитал Грифон.
Агловал му разказал за приключението на кралицата и за Ланселот и как кралицата видяла някакъв рицар да отнася главата на последния.
— Затова всички ние се заклехме, че ако разберем кой е той и го открием, ще предадем главата му на краля. Тъкмо затова тръгнахме на път десет рицари, решени да не слагаме край на нашето търсене, докато не успеем.
След като чул разказа на Агловал, Грифон се замислил какво поведение да предприеме. Сигурен бил, че ако Агловал узнае кой е той, няма да повярва, че не е убил Ланселот. Така, ако другият научи нещо, смъртта му е сигурна. Побързал да заяви, че би било наистина голямо нещастие, ако Ланселот е мъртъв, „но, впрочем, сеньор, загубихте ли и други рицари освен него“?
— Бога ми, да — сенешала Ке, както и Сагремор Безмерни и Додинел Кръвника. Все пак смъртта на тримата не ни наскърбява толкова, колкото тази на Ланселот.
— Наистина ли, сеньор? — попитал Грифон. — И ако някой ви каже къде е сенешалът Ке, значи ли това, че няма да сте му признателен?
— Напротив, ще съм благодарен, Бог ми е свидетел — уверил Агловал, — и ще се радваме много.
— Добре тогава — отвърнал рицарят, — ако отидете утре до отшелническата обител Живия плет, ще го откриете там.
— Господ да ви благослови — рекъл Агловал.
Агловал прекарал нощта в кулата. На следващия ден веднага след изгрев-слънце станал, облякъл доспехите си, пришпорил коня си и потеглил на път. Яздил направо към обителта, за която му споменал неговият домакин. Щом Агловал се отдалечил, Грифон отишъл при сенешала Ке, когото държал като заложник:
— Сеньор Ке — заявил му той, — връщам ви свободата — и му обяснил по какъв начин.
— Искам да се отправите директно към обителта Живия плет и да се предадете на Агловал. Ако ви попита кой ви изпраща при него, кажете му, че не знаете. Тъй като държа никой да не получава сведения за мен, изисквам вашето обещание да не разкривате никому, където и да отидете, че сте били тук.
Сенешалът се съгласил, много щастлив, че е на свобода. Грифон наредил да му донесат нещо за ядене, а после и доспехите, както и било сторено. Сенешалът потеглил на път и яздил бързо, така че около третия час пристигнал на посоченото място. Там срещнал Агловал, който го приветствал и първият въпрос, който му задал, бил откъде идва, но сенешалът Ке не му казал нищо, за да спази обещанието си. Тогава Агловал му разказал как десетте другари поели на път да търсят Ланселот, решени да не се спират, преди да получат сигурни сведения.
— А вие, монсеньор Ке — продължил той, — какво ще правите? Ще се включите ли към нас в това търсене от любов към Ланселот? Несъмнено той би го сторил за вас, без да се замисли.
125
Както качественото противопоставяне на рицаря и селяка, така и строгата йерархия между рицаря и оръженосеца са показателни за амбициите на рицарското съсловие да се утвърждава като военен и социален елит. Тази тенденция, отчетливо изразена в романите, ще доведе постепенно и до промяна в социалния статус на рицарското съсловие. От края на XIII в. то вече е напълно еманципирано по отношение на феодалната аристокрация.