— Трябва да се предадете в двора на монсеньор крал Артур и да се обявите за негов пленник от името на неговия племенник монсеньор Говен. Кажете на госпожа кралицата, че съм открил Сагремор. И ако тя ви попита какво прави той, отговорете й, че се е присъединил към групата на рицарите, които търсят монсеньор Ланселот от Езерото.
В действителност вече бил разказал на Сагремор за тяхното начинание и последният произнесъл същата клетва както другите. Матамас уверил, че с готовност ще изпълни всичко това, а двамата другари поели по пътя си и яздили заедно. Но с това разказът спира засега да говори за тях. Отдели им достатъчно време досега и ще се върне към тях в по-подходящ момент. Сега предава едно друго приключение, случило се на Хектор. Далеч не маловажно, то заслужава да бъде припомнено в тази книга.
139. Приключенията на Хектор. Сражение срещу тъмничаря на Додинел. Освобождаването на Додинел. Включването му в търсенето на Ланселот. Говен среща своите другари при Белия кръст. Нова раздяла
Тук разказът описва, че когато Хектор се разделил със своите другари, яздил из гората в продължение на цели осем дни, без да срещне значимо приключение. Не спирал да пита за Ланселот, където и да отидел. Ала не открил никого, от който да научи и най-малка вест. На деветия ден пътят му случайно го отвел до мостчето, където Додинел паднал във водата. Когато стигнал там, му станало ясно, че не може да прекоси реката, освен ако не поеме по гредата. Слязъл от седлото и вързал коня си за едно дърво, като си казал, че загубата на един кон няма до го откаже да мине на отсрещния бряг, „защото виждам добре, че този мост е създаден единствено, за да препречва пътя на странстващите рицари“.
Веднага след това стъпил върху гредата с всичките си доспехи и я преминал с безстрашието на човек, който не се спира пред никое изпитание. Щом стигнал до отсрещния бряг, забелязал замъка, който се издигал наблизо, и се отправил към него, защото искал да намери подслон за през нощта. Докато гледал натам, от замъка излязъл рицар в доспехи на едър боен кон, който се устремявал към него с вдигнато копие. Извикал му да се предаде или смъртта му е сигурна. Ала без да се трогне, Хектор свалил копието си и поставил щита пред гърдите си. Щом застанали в близост един до друг, рицарят не се осмелил да му се противопостави и се върнал обратно, впечатлен от силата му. Тогава Хектор, както бил стъпил на земята, го ударил толкова жестоко, че го повалил от седлото. Сетне извадил меча си и му нанесъл такъв удар по шлема, че другият, замаян, не могъл вече да различи деня от нощта. Паднал с лице към земята, а Хектор го сграбчил за шлема и го влачил едно копие разстояние, толкова били здрави връзките на шлема. После го ударил безмилостно с дръжката на меча си по такъв начин, че забил в главата му бримките на металната му шапчица. Свел го до такова състояние, че кръвта се стичала от носа и ушите му. Хектор срязал връзките на шлема му и заявил, че ще му отсече главата, ако не се признае за победен. Другият не отговорил, защото в този момент изгубил съзнание. Хектор го оставил на мира, докато дойде на себе си. Когато проговорил, рицарят помолил Хектор да го пощади. Признал се за победен. Докато изричал тези думи, се поизправил незабелязано и повдигнал края на ризницата на своя победител с намерение да го прониже с меча си в корема. Ала Хектор го сграбчил за китката и изтръгнал меча от ръцете му:
— Ах, подли страхливецо — изрекъл гневно той, — вашето вероломство изобщо няма да ви помогне и избави от смъртта!
Веднага след това Хектор размахал меча си и му отсякъл главата. Тогава от замъка излезли около двадесет оръженосци, които вкупом паднали в краката му и го приветствали възторжено:
— Сеньор, бъдете благословен, затова че отмъстихте на мъжа, когото презирахме най-силно на този свят! Влезте с нас в замъка. Занапред той е ваш, защото победихте господаря му. Знайте, че когато хората от този край научат, ще изпитат към вас повече любов и ще ви бъдат по-признателни, отколкото ако бяхте дали на всеки един от тях по сто златни монети.