141а. През това време господарят влязъл в стаята. Той бил висок и добре сложен рицар с приветливо лице и коси с цвят на лен. Казвал се Танаген Русия, тъй като бил един от най-русите рицари в този край. Щом приятелката му го видяла, че се задава, станала да го посрещне:
— Сир — рекла му тя, — това е монсеньор Говен, който ще ви предложи помощта си на турнира утре.
При тази новина рицарят се затичал към монсеньор Говен с разтворени обятия и му заявил, че е добре дошъл измежду всички рицари по света. Сетне седнали и заразказвали за себе си, за да се опознаят по-добре. Монсеньор Говен го попитал за името му. Другият му отговорил и му казал за предстоящия турнир, като повторил думите на девойката, тъй като не знаел, че гостът му вече е в течение, и също го помолил настойчиво за подкрепата му.
— С удоволствие — отвърнал монсеньор Говен.
— Благодаря ви — рекъл рицарят. — При тези условия не се съмнявам, че ще обера почестите в турнира, щом вие сте готов да ми помогнете. Бог ми е свидетел, че съм ви по-признателен от това да ми бяхте подарили най-добрия замък на вашия вуйчо крал Артур.
Без да чакат повече, седнали да вечерят и се хранили в добро настроение. Хората от замъка били много щастливи от обещанието, дадено от монсеньор Говен, защото имали доверие в него, че ще спечели турнира.
На следващия ден, когато били готови, девойката се пременила така пищно, че превъзхождала всяка съперничка. Знаела добре, че ще привлича погледите на благородните и влиятелни барони и без никакво съмнение била една от най-красивите девойки на света. Напуснали замъка и яздили до върха на един хълм. В подножието му турнирът вече бил започнал на една прекрасна равнина седем левги дълга и една широка. Този ден крал Марбоас не носел доспехите си, но заповядал насред бойното поле да бъде издигната дървена трибуна, където неговата съпруга кралицата и другите дами от страната да застанат, за да наблюдават турнира. Сред тях била и една племенница на кралицата, която заявявала на висок глас, че със сигурност ще получи венеца, защото нейният приятел се сражавал най-добре от всички засега присъстващи рицари. Ала когато се появила приятелката на Танаген и чула девойката да се хвали така, й заявила, че е в заблуждение.
— Че защо? — попитала тя.
— Защото има по-добър рицар от него. Той току-що пристигна.
— И кой е той? — попитала тя.
— Бога ми, името, му няма да узнаете сега, но ще го научите скоро.
Веднага след това девойката, силно ядосана, заповядала на своята съперничка да застане до нея и да й покаже рицаря, за когото говори. Последната се подчинила и загледала рицарите, които препускали във всички посоки. От своя страна монсеньор Говен попитал Танаген в кой лагер възнамерява да застане.
— Срещу хората на краля — отвърнал той.
Когато се присъединили към лагера, който били избрали, пришпорили конете си, за да помогнат на другарите си, и монсеньор Говен се включил в редиците на сражаващите се. Веднага към него се спуснал един много храбър рицар. Те се понесли един срещу друг с цялата бързина, на която били способни конете им. Монсеньор Говен хвърлил рицаря от седлото толкова грубо, че при падането последният си счупил ръката. Без да се оттегли, монсеньор Говен се устремил срещу другите с гол меч в ръка. Удрял и разгромявал пред себе си всичко, което застигал, като повалял коне и ездачи с копието или с меча си и препускал навсякъде из бойното поле, без да пощади никого, който се осмели да му излезе насреща. Извършил такива подвизи, че по мнението на всички заслужавал да бъде провъзгласен за най-добрия. Приятелката на Танаген рекла на племенницата на краля, застанала до нея:
— Госпожице, не ви ли казах истината? Рицарят, който носи белия щит, побеждава всички.
— За Бога — възразила тя, — много бързате. Ако в момента се сражава добре, съдбата може да промени нещата. Не е във ваш интерес да изпреварвате събитията по този начин, защото вашите претенции може да не се потвърдят и да се разкайвате.
— И дума не може да става, че някога ще се разкайвам, защото съм сигурна, че неговата храброст ще нараства постоянно. Ако го познавахте така добре както аз, нямаше да се осмелявате да го оспорвате.
141б. Докато си разменяли тези думи, от замъка излезли поне двеста въоръжени рицари, които се спуснали да помагат на хората на краля, показващи вече сериозни признаци на слабост, защото монсеньор Говен ги разгромявал. Щом се включили в турнира, те проявили такъв плам, че пред желязото на копията им не останали рицари, които да не са повалени от седлата си. Преследвали толкова плътно по петите хората на графа, че последните се видели принудени да отстъпят, защото били изправени срещу твърде многобройни противници. Всички те щели да побегнат с изключение на монсеньор Говен. Той удържал така добре на положението, че присъстващите били възхитени. Посредством упоритите си усилия задържал до себе си своите другари. Именно тогава братът на графа се присъединил към турнира, като водел със себе си триста рицари. Когато се приближили на такова разстояние, че да нямат друг избор освен да се включат в битката, се събрали в гъсти редици и отблъснали хората на краля чак до техните ограждения. Ала последните се биели добре като храбри рицари, каквито били, въпреки по-малката си численост, и устояли известно време на тези, които ги притискали отблизо. Докато се намирали в такова затруднение, от бойното поле се задал рицар, облечен с аленочервени доспехи, включително и щита, без да бъде придружаван от оръженосец или от слуга. Наблюдавал турнира и забелязал впечатляващия бой на хората на графа. Тогава взел решение да помогне на хората на краля и веднага щом последните го забелязали, започнали да крещят: