Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Сеньор, за Бога, изведете ме оттук!

Монсеньор Говен протегнал веднага ръце и я хванал за хълбоците, но не успял да я накара да помръдне въпреки всичките си усилия. Опитал два или три пъти и когато клетницата разбрала, че той полага напразни усилия, му рекла:

— Ах, сеньор рицарю, не успяхте! Сега може да бъдете сигурен, че няма да напуснете този замък, без да бъдете опозорен!

— Госпожице, съжалявам, че не ви освободих. Все пак направих всичко по силите си, така че не заслужавам укор. Сега искам да ви помоля да ми кажете как сте попаднали в коритото, какво приключение ви е довело и дали може човек да ви измъкне оттук.

— Бога ми — рекла тя, — тук съм, за да изтърпя хиляди болки и тревоги и дума не може да става да се избавя, преди да бъда освободена от най-добрия рицар на света. Ала от мен няма да научите защо ме поставиха в това корито, нито вие, нито някой друг, преди да пристигне моят спасител.132 Той ще дойде скоро, още тази година.

— И защо страдате толкова много?

— Защо ли? Вижте колко е топла тази вода и ще разберете.

Монсеньор Говен потопил веднага едната си ръка, но помислил, че няма да може да я извади навреме. Водата му се сторила толкова вряща и имал усещането, че е загубил ръката си завинаги.

— Сеньор рицарю, сега знаете мъчението, което понасям.133

— Наистина, госпожице — отвърнал той, — не виждам как можете да издържите дълго.

— Бога ми, ако можех да загина от изтощение, щях отдавна да съм мъртва, но за момента Божията воля не е такава. Господ не ми е отмъстил достатъчно за един грях, който извърших някога и който сега изкупувам с постоянно страдание. Вече сте свободен да се оттеглите, когато решите. Относно измъкването ми от това корито, всъщност няма смисъл да говорим, защото не успяхте, а за моята история няма да узнаете повече.

Щом разбрал, че няма да може да научи нищо друго, той се отдалечил и се запътил към главната зала. Дотичали повече от двадесет оръженосци, които му помогнали да слезе на земята. Отвели коня му в конюшнята, а него качили в главната зала, за да му свалят доспехите. Монсеньор Говен открил там множество рицари. Когато го видели, те се изправили да го посрещнат и го приветствали с добре дошъл. Той също ги поздравил, като се поклонил. Махнали му доспехите и му дали да облече пищна дреха. Сетне го настанили да седне пред тях и го попитали от коя страна е.

— От кралство Логрия, от двора на крал Артур — отговорил той.

Всички много се зарадвали. Питали го за новини от двора и той разказвал това, което знаел. Междувременно от една от стаите излязъл висок рицар, който водел със себе си многобройна свита. Той бил един от най-красивите мъже, които монсеньор Говен бил виждал някога, а по всяка вероятност и от много благородно потекло. Докато приближавал, хората осведомили монсеньор Говен, че това е кралят. Монсеньор Говен станал и го приветствал с добре дошъл. Кралят го поздравил много любезно и го помолил да седне до него. Попитал го кой е той и рицарят му казал истината. Кралят се зарадвал, защото искрено желаел да се запознае с него. Те разговаряли заедно и станали приятели. Докато приказвали така, монсеньор Говен извърнал глава и видял през един от прозорците на залата да влиза бял гълъб, който носел в човката си прекрасна златна кадилница. Едва долетял и залата се изпълнила с най-приятните благоухания на света.134 Последвала пълна тишина. Веднага щом гълъбът се появил, всички паднали на колене, без никой нещо да продума, а той се устремил направо към една стая. Тутакси се стекли прислужниците, които постлали покривки на масите, и всички седнали безмълвно.

144. Красивата девойка с разкошния съд

Монсеньор Говен бил силно озадачен от случилото се. Седнал заедно с другите и се зарадвал като ги видял, потънали в църковни слова и молитви. Малко след това от стаята, накъдето отлетял гълъбът, излязла девойка, най-красивата, на която се бил любувал през живота си. Нейните коси били не вързани, а сплетени под формата на венец. Имала най-прекрасната глава и била надарена с всички прелести на женската красота. Излязла от стаята, като носела в ръце най-разкошния съд, който човешки очи са съзерцавали. Той имал формата на потир и девойката го държала над главата си, така че щом го видели, всички се поклонили. Монсеньор Говен се взрял в съда и оценил дълбоко неговото великолепие, но не успял да разбере от какъв материал е изработен. Не бил нито от дърво, нито от метал, още по-малко от камък, рога или кости. Монсеньор Говен бил напълно смаян. Сетне погледът му се върнал на младата девойка. Нейната хубост го удивлявала още повече от тази на съда, защото никога не бил виждал по-красива девойка. Потънал в толкова дълбоко съзерцание, че останал безразличен към всичко останало.135

132

Става дума за Ланселот, който в по-късен епизод от цикъла ще освободи девойката при идването си в Корбеник, замъка на Граала. Тогава героят преспива с Елена, дъщерята на крал Пелес, която зачева Галаад — Непорочния рицар. В Търсенето на Светия Граал Галаад ще охлади врящата вода (епизода в Опасната гора, с. 380 от българския превод). В християнски контекст врящата вода символизира похотливостта. Напълно логично Галаад слага край на тази аномалия.

133

За неназовано прегрешение на подобно мъчение е подложен и Симеон в Пламтящия гроб (вж. фрагмент 6з).

134

Сцената анонсира друга, която ще бъде разказана няколкостотин страници по-късно в Търсенето на Светия Граал. Там свещеният съд се появява в една банкетна зала в резиденцията на Артур. Граалът, забулен в копринена кърпа, изпълва залата с благоухания (вж. Търсенето на Светия Граал, с. 42). Гълъбът с кадилницата и Граалът са християнски символи на Светия дух.

135

Както вече отбелязах, Говен олицетворява светското рицарство. Артуровските романи описват множество галантни връзки на кралския племенник. Верен на своя обществен образ, Говен се вълнува повече от прелестите на девойката, отколкото от красотата на Граала. Така той пропуска шанса да проникне в тайнствата на свещения потир. По-късно читателят научава, че въпросната девойка е дъщеря на крал Пелес и бъдеща майка на Галаад от Ланселот.