— Бог да ви закриля, сеньор рицарю!
Хектор го поздравил с нежелание.
— Сеньор — попитал рицарят, — откъде сте?
— Какво ви интересува — отвърнал Хектор. — Няма да го научите от мен в близко бъдеще, освен ако не ми обещаете да изпълните волята ми.
— Вашата воля няма никакво значение за мен. Би била важна само ако открия изгода и почести за себе си. Ала кажете ми каква е тя.
— Без съмнение, ако ми се закълнете в реликвите, че никога няма да посрамвате или опозорявате рицар, когото завладеете, ще удовлетворите волята ми. Ако освен това ми обещаете никога да не посягате на честта на хората от този замък в лицето на дъщерите им, ще изпълните волята ми още повече. Тогава ще се сдобря с вас и ще ви разкрия кой съм и откъде идвам.
— Няма ли да ми го кажете иначе?
— Със сигурност не.
— Е добре, знайте, че никога няма да унижа някой рицар, преди първо да унижа вас!
148б. Без да чака, той се отдалечил, за да си облече доспехите. Хората, които били там, казали на Хектор:
— Сеньор, знаете ли защо той се яви без оръжия? Мислеше да ви измами с думите си, да ви накара да сключите мир с него и да съблечете доспехите си. Едва сторили това, щеше да заповяда да ви пленят и да ви причини най-страшния позор. Така е постъпвал с много достойни мъже и добри рицари, като скоро, ако Бог реши, ще бъде отмъстено за тях.
Докато разговаряли така, рицарят излязъл от кулата, великолепно въоръжен с аленочервени доспехи. Бил окачил на шията си щит със същия цвят и държал копие в ръка. Щом видял Хектор, му извикал да се защитава от него, „защото не ви обещавам сигурност“.
— Аз също — отвърнал Хектор, — тъй като никога не съм срещал рицар, когото да мразя повече от вас.
Веднага след това те влезли в затвореното пространство, както ви казах, и се впуснали стремглаво един срещу друг с насочени надолу копия. Нанесли си толкова жестоки удари по щитовете, че копията им се разтрошили на парчета. Сблъсъкът на телата и лицата им бил така жесток, че и двамата паднали на земята под конете напълно зашеметени. Хектор се изправил първи на крака и извадил меча от ножницата си. Другият, който бил много силен, сторил същото. Разменили си удари по шлемовете, от които се разхвърчали искри, а те самите получили световъртеж. Изпотрошили щитовете и ризниците си и се сражавали по цялото пространство, като кръвта им струяла от рамената, ръцете и главата, а шлемовете им били разбити от бляскавите и остри мечове. Били равни по сила и трудно можело да се определи кой е по-добър, до такава степен по-слабият от двамата проявявал храброст и мъжество.
148в. Сражавали се продължително време и били на ръба на изтощението. Все пак рицарят от замъка се загрял толкова много, че за малко да загине от задушаване. При това Хектор го притискал така жестоко, че се наложило да отстъпи, за да избегне меча, чието острие бил почувствал до кръв на няколко пъти. Затова се покрил с щита си, колкото може, докато Хектор увеличил атаките си, като човек с неизчерпаема сила. Нанесъл му удар по ръката, с която държал меча си, и му отсякъл китката и оръжието, което държал. Другият надал кански вик. Хектор върнал обратно меча в ножницата си, сграбчил противника си за шлема и го изтръгнал от главата му. Рекъл му, че ще го убие, ако не се признае за победен. Последният се заклел в Бога, че няма да го стори. Хектор извадил меча си и го ударил толкова жестоко, че главата му отхвърчала на повече от копие разстояние. Тогава попитал хората, които го заобикаляли, дали трябва да стори още нещо:
— Да — отвърнали те, — трябва да освободите дамата от замъка. Тя е затворена в една изба и е пазена от два лъва.
Хектор заявил, че е напълно готов да изпълни това, което желаят.
— Добре тогава, последвайте ни.
Така и направил, без да сваля доспехите си. Завели го до една изба под кулата и му посочили входа:
— Сеньор — казали те, — тук е затворена дамата. Два лъва я пазят, тъй че никой не се осмелява да се доближи до нея.
Щом разбрал, че дамата е там, без да им каже и дума повече, Хектор отправил молитва към Бога, прекръстил се по челото и влязъл в избата. Виждало се много ясно, защото земята там се била сринала на няколко места и дневната светлина прониквала навсякъде. Стигнал долу и видял двата лъва, оковани в две здрави метални вериги — едната отдясно, другата отляво. Те пазели толкова добре входа, че никой не би могъл да стигне до дамата, без да мине покрай тях.