Выбрать главу

Най-младият от братята се казвал Мордред. Той бил най-едър от всички, но по-лош рицар. Не му липсвала смелост, ала била насочена повече към злините, отколкото към добрините. Все пак извършил няколко добри дела. Завистлив и коварен, той не се сприятелил с нито един изявен рицар, откакто встъпил в рицарство. Убил много хора. През живота си сторил повече злини, отколкото благодеяния извършили всичките му роднини. Заради него по-късно само за един ден загинали четиридесет хиляди души, а и той самият намерил смъртта си, както и неговият вуйчо — кралят, което била огромна загуба.148 Не сторил никога и една добрина, като изключим първите му две години като рицар. Все пак притежавал красиво и хармонично телосложение. Започнал добре рицарския си живот, но това не продължило дълго.

Такива били монсеньор Говен и неговите братя.149 С тези думи ще спра засега да говоря за тях, тъй като е крайно време да се съсредоточа върху същността на разказа си.

152. Джуджето, измъчвано от Мордред, задето убило коня му. Девойката от шатрата отстъпва пред ухажването на Мордред. Завръщането на приятеля на девойката, щастлив да посрещне брата на Гахериет

След като се разделил с другарите си, Мордред яздил целия ден, без да пие или хапне нещо. Вечерта отседнал при една млада дама в началото на някаква горичка и през нощта се радвал на много уютен подслон. На сутринта подхванал отново пътя си и яздил до следобед. Тогава стигнал до една гора и забелязал покрай пътя две много красиви шатри. Пред входа на едната имало напълно оседлан кон и изправено копие с острието нагоре. На него висял бял щит. Мордред пришпорил коня си в тази посока и докато приближавал шатрите, видял под един бряст джудже, което държало опънат лък с вече поставена стрела. Прицелило се в Мордред, който му извикал:

— Спри, джудже, не стреляй, ще убиеш коня ми!

Вместо да отговори, джуджето пуснало стрелата, която улучила коня в тялото. Животното се свлякло безжизнено на земята. Щом стъпил на земята, Мордред изтичал до коня, който стоял пред шатрата, метнал се на седлото и обещал на джуджето, че ще съжалява, задето е убило неговия. Устремил се срещу него, сграбчил го за косите и започнал да го влачи, като едва се сдържал да не го обеси на някое дърво. Щом почувствало, че го измъчват така, джуджето закрещяло толкова неистово, че от една от шатрите излязъл невъоръжен рицар. Когато видял как Мордред влачи джуджето му, така че краката му не докосвали земята, извикал:

— Какво е това, сеньор? Не сте добре дошли! В какво упреквате джуджето ми?

— Упреквам го толкова, че не съм далеч от мисълта да го обеся — заявил Мордред, — понеже уби коня ми без причина.

— Честа дума — рекъл рицарят, — ако продължавате да му посягате, ще платите с живота си.

— Правете каквото искате — отвърнал Мордред, — но аз ще си отмъстя на вас за злодеянието и за срама.

Другият се съгласил. Мордред веднага пуснал джуджето, за да тръгне срещу рицаря. Казал му, че ако не бил без доспехи, щял да му отсече главата.

— Наистина ли? — попитал другият. — Бога ми, в този случай ще ги облека и тогава правете каквото пожелаете!

Без да чака, рицарят влязъл в шатрата и надянал доспехите си възможно най-бързо. Завързал шлема си, метнал се на един кон, който джуджето му довело, взел щита и копието си и предизвикал Мордред:

— Сеньор рицарю, сега може да вложите всичко от себе си, за да ми отсечете главата! А аз мисля, че след като свършите с мен, повече никога няма да имате желание да биете което и да е джудже!

Препуснали веднага с бясна скорост един срещу друг, като си нанесли толкова тежки удари по щитовете, че ако копията им не се били счупили, щели да се хвърлят взаимно от седлата. Блъснали си телата, щитовете и лицата до такава степен, че и двамата останали зашеметени. По време на тази атака нито единият, нито другият не изгубил равновесие. Извадили мечове от ножниците си и си разменили силни удари там, където могли да се засегнат. Изпотрошили щитовете си, парчетата от които се пръснали на земята. А кръвта рукнала от телата им вследствие ударите с острите мечове. Сражението продължило толкова дълго, че накрая рицарят не можел повече да издържа. Бил получил седем рани, най-малката от които му се струвала фатална. Отстъпил, колкото може, като се покрил с щита. Мордред надигнал меча си и го стоварил върху него с всички сили. Ударът бил толкова жесток за рицаря, че въпреки шлема му, оръжието го пронизало чак до мозъка. Неспособен да се задържи, той паднал мъртъв. При тази гледка джуджето хукнало да бяга към гората натам, накъдето му се струвала най-гъста. Страхувало се, че Мордред може да го убие, ако го настигне. Ала последният не се интересувал от него. Навлязъл в гората и продължил пътя си до наближаващата вечерня. Загледал се към гората и забелязал шатра, издигната близо до един извор. Насочил се натам, за да си намери подслон, защото вече било време. На входа на шатрата видял една изключително красива девойка, легнала върху легло, покрито с алена пухена завивка. Слязъл от коня си и, без да чака, го вързал. Поздравил девойката и тя му пожелала добър ден.

вернуться

148

И тук разказът подготвя читателя за трагичната развръзка в Смъртта на крал Артур — битката при Солсбъри между войската на Мордред и войската на Артур; смъртоносната схватка между Мордред и Артур.

вернуться

149

Авторът на Роман за Ланселот не се придържа до традиционното описание на героите. Към физическия портрет — сам по себе си по-разчупен по отношение на реторическите канони по онова време — той добавя и особености на характера, и действия на съответния персонаж.