Съвременната наука не е в състояние да посочи рождената дата на Ланселот като литературен герой. Две творби, които са оказали решаващо влияние за зараждането на артуровския роман и чиито дати на създаване са ни познати — История на британските крале от Джефри Монмутски (1138] и Роман за Брут (1155], нейна адаптация от Вас на англонормандски диалект — изобщо не говорят за Ланселот. Първият достигнал до нас литературен източник, споменаващ за Ланселот, е романът на Кретиен дьо Троа Ерек и Енида (1170). Като изброява най-видните рицари в двора на Артур, Кретиен споменава и Ланселот. Но тук той е само едно име от сравнително дълъг списък на рицари, част от декора на кралския двор, без да участва по никакъв начин в действието. Истински герой Ланселот става едва в четвъртия роман на Кретиен — Ланселот, Рицаря на каруцата. Тук авторът премълчава раждането на любовната страст между Ланселот и Гениевра. Разказът е фокусиран върху отвличането на Гениевра от Мелеаган и върху изпитанията, на които Ланселот е подложен в усилията си да освободи кралицата. От Гастон Пари (1839–1903) насам критиката вижда в този роман първообраз на рицаря, чиято страст олицетворява това, което Пари нарича куртоазна любов. Ланселот изпълнява като абсолютен императив всички желания на своята дама. Да обича, за него означава да служи всеотдайно. Това обуславя и всичките му действия в Отвличането на Гениевра. Неслучайно героят споделя пред крал Бодмагю: „Аз не принадлежа на себе си“ (фрагмент 94).
Преди Кретиен дьо Троа във Франция е писан и друг роман за Ланселот. Кретиен не говори за него и по всяка вероятност не го познава. Интригата на Рицаря на каруцата е изградена от мотиви, които явно са липсвали в първия френски роман за Ланселот. Въпросният роман не е достигнал до нас. За него съдим по адаптацията му в 1195 г. на средновисоконемски, дело на швейцарския свещеник Улрих фон Цацихофен. Тя е озаглавена Ланцелет и представлява поредица от епизоди, връзка между които често няма. Накрая рицарят Ланцелет се оженва за красивата Иблис. Тук Гениевра е епизодична героиня. Отвлича я Валерин, а Ланселот участва в нейното освобождаване. Но любовна връзка между двамата няма. Най-вероятно от Кретиен дьо Троа води началото си идеята за любовта между кралицата и най-добрия рицар. Неговият Рицар на каруцата се различава значително от Ланцелет.
Авторът на Роман за Ланселот е повлиян много повече от първия френски роман за Ланселот. От него той заимства фигурата на крал Бан, бащата на Ланселот; след смъртта на Бан невръстният му син бива отгледан от езерна фея; дълго време младежът не знае нищо за своя произход, не знае дори името си и т.н. Ала след посвещаването на героя в рицарско звание фабулите на Ланцелет и на Роман за Ланселот се разгръщат в различни посоки.
Авторът на Роман за Ланселот заимства от творчеството на Кретиен дьо Троа редица мотиви и похвати. Най-силна е връзката между Отвличането на Гениевра и Ланселот, Рицаря на каруцата.8 Но авторът на Роман за Ланселот следва свой замисъл, различен и от романа на Кретиен, и от Ланцелет. Тук наблюдаваме типичния за Средновековието генезис на едно художествено произведение: новото се ражда не от разрив със старото, а като негово надграждане и продължение.
Главният герой в Отвличането на Гениевра е Ланселот. Той освобождава похитената кралица, като побеждава и накрая убива похитителя Мелеаган. Следват епизоди с приключения на група рицари на Кръглата маса, сред които се открояват Боорт, сенешалът Ке, Сагремор, Додинел, Говен, Хектор, Ивен, Мордред. Всички те са свързани по един или друг начин с Ланселот, или с Гениевра. Тези връзки осигуряват единството на романа, макар че то невинаги е видимо. Тъкмо раздробяването на интригата и множенето на героите са отличителни черти на стила на автора, който обаче не губи основната нишка. Ще се опитам да представя нейното изходно начало, както и основната й идейна ориентация.
Мотивът за отвличането на кралицата не е инвенция на Кретиен дьо Троа. В него долавяме отзвук от стар келтски мит, засвидетелстван от редица разкази отпреди появата на артуровския рицарски роман. Така например скулптурна група от началото на XII в. в катедралата на италианския град Модена изобразява няколко артуровски герои. Американските медиевисти Роджър Шерман Лумис и Лаура Хъбърд Лумис9 интерпретират тази сцена като отвличането на кралица Гениевра (тук тя носи името Уинлогея) и нейното освобождаване от Артуровите воини. Оказва се, че първото скулптурно свидетелство в Европа за крал Артур и неговото обкръжение е посветено именно на отвличането на кралицата. Роджър и Лаура Лумис обясняват проникването в Северна Италия на този мотив с присъствието на нормандска войска, участвала в първия кръстоносен поход (1096–1099). Сред бойците имало и разказвачи, чийто репертоар включвал най-вече келтски легенди от Уелс, Корнуол, Ирландия. Най-вероятно от тях местните ваятели са чули за легендарния Артур.
8
За конкретни наблюдения върху приликите и отликите между двата романа препращам читателя към обяснителните бележки в края на настоящия том.
9
R. S. Loomis, L. H. Loomis, „Arthurian Legend in Mediaeval Art“,