— Повече няма да го правим като нея — заявих аз.
На 12 октомври Лили Бърк изчезна по пътя от училище към къщи. Четири часа по-късно откриха трупа й внимателно подпрян на един контейнер за смет на три пресечки от нашия апартамент. Само шест от зъбите й бяха изтръгнати — двата големи горни резеца и четирите долни.
Веднага телефонирах в Уинд Гап и чаках двайсет минути, докато полицията потвърди, че майка ми си е вкъщи.
Аз ги открих първа. Оставих полицията да ги намери, но аз първа ги открих. Ама се влачеше след мен като ядосано куче, докато обръщах надолу с главата целия апартамент, вдигах възглавничките на креслата, преравях чекмеджета. Какво си направила, Ама? Когато стигнах до стаята й, тя вече бе спокойна. Самодоволна. Прерових бельото й, изсипах кутията й с бижута, обърнах дюшека й.
Претърсих бюрото й и там открих само моливи, стикери и чаша, която миришеше на белина.
Извадих цялото съдържание на куклената къщичка, смачках модела на моето легло, леглото на Ама и лимоненожълтия диван. Когато съборих големия месингов балдахин на майка ми и тоалетното й шкафче, сестра ми запищя — или може би аз. Може би и двете запищяхме. Подът в стаята на майка ми. Красивите плочки от слонова кост. Бяха от човешки зъби. Петдесет и шест зъбчета, почистени и избелени, блестяха на пода.
Имаше още уличени за убийствата на двете момиченца в Уинд Гап. В замяна на по-леки присъди в психиатрична болница трите блондинки признаха, че са помогнали на Ама да убие Ан и Натали. Излезли с количката за голф на Адора, отишли до дома на Ан и я придумали да отиде с тях на разходка. Майка ми ти праща поздрави.
Закарали я в Северната гора и й казали, че ще си играят на чаено парти или нещо подобно. Гримирали я, поиграли си с нея, но след няколко часа им омръзнало. Повели я към реката. Ан усетила, че се случва нещо нередно, и се опитала да избяга, но Ама я догонила и я хванала. Ударила я с камък по главата. Ан успяла да я ухапе. Бях видяла белега на хълбока на сестра си, но не се бях досетила какво представлява назъбеният полукръг.
Трите блондинки държали Ан, докато Ама я удушила с въже за пране, което по-рано откраднала от бараката за инструменти на едни съседи. Трябвало им един час, за да успокоят Джодис, и още един, докато Ама извадила зъбите, през което време Джодис не спирала да плаче. После четирите занесли трупа до реката и го хвърлили вътре, отишли у Келси, измили се в бараката за файтони отзад, после гледали филм. Не можаха да постигнат единодушие кой точно. Всичките си спомняха, че яли пъпеш и пили бяло вино в бутилки от „Спрайт“, в случай че майката на Келси надникне в стаята.
Джеймс Капизи не беше излъгал за призрачната жена. Ама откраднала един от безупречно белите ни чаршафи и го преправила като рокля, вързала светлорусата си коса и напудрила кожата си, докато заблестяла. Тя била Артемида, богинята на лова. Отначало Натали се уплашила, но Ама й прошепнала: „Това е игра. Ела с мен да си поиграем.“ Завела Натали през гората до бараката за файтони зад къщата на Келси и там я държали четирийсет и осем часа, през което време обръснали краката й, гиздели я с различни дрехи и я хранели на смени, като се забавлявали с нарастващата паника навън. Малко след полунощ на 14 май приятелките я притиснали на земята, а Ама я удушила. Пак тя сама изтръгнала зъбите. Детските зъби, оказва се, не са много трудни за изваждане, ако приложиш достатъчно сила. И ако не се стараеш да ги запазиш цели. (Още си спомням пода в куклената къща на Ама с мозайката от нащърбени, счупени зъби, някои от тях — само отломки.)
Момичетата използвали количката за голф на Адора, за да изкарат трупа в четири сутринта на Главната улица. Цепнатината между железарията и фризьорския салон била достатъчно широка, за да могат Ама и Келси да напъхат Натали вътре, изправена, в очакване някой да я открие. Джодис пак плакала. По-късно другите момичета обсъждали дали да не я убият, от страх да не ги издаде. Почти щели да осъществят идеята, но точно тогава полицията арестувала майка ми.
Ама убила Лили съвсем сама, ударила я в тила с камък, после я удушила с голи ръце, изтръгнала зъбите й и отрязала косата й. Всичко това зад контейнера в страничната уличка, където беше оставила трупа. Занесла камъка, клещите и ножицата в училище в яркорозовата раница, която й бях подарила.
От косата с цвят на шоколад на Лили беше оплела килимче за репликата на моята стая в куклената къща.
Епилог
За онова, което беше сторила на Мериан, Адора бе призната за виновна за убийство първа степен. Адвокатът й вече подготвя обжалването, което ентусиазирано се отразява от групичката, поддържаща уебсайта в защита на майка ми: спасиадора. ком. Алън заключи къщата в Уинд Гап и се премести в апартамент под наем близо до затвора във Ванделия, Мисури. Пише й писма всеки ден, в който няма свиждане.