Уча се да бъда обгрижвана. Уча се да съм обект на внимание. Върнах се в детството на мястото на престъплението. Ейлийн и Къри ме будят сутрин и ме приспиват с целувка (или с леко погъделичкване под брадичката от страна на Къри). Не ми дават да пия нищо по-силно от газиран гроздов сок. Ейлийн ме къпе и понякога разресва косата ми. От това вече не ме побиват тръпки и всички го приемаме като добър знак.
Наближава 12 май, почти една година от завръщането ми в Уинд Гап. По някакво съвпадение тази година на тази дата се пада Денят на майката. Каква ирония. Понякога си мисля за онази нощ, когато се грижех за Ама, и се питам дали съумях достатъчно успешно да я успокоя и утеша. Сънувам, че я къпя и бърша челото й. Събуждам се със свит стомах и изпотено лице. Дали се грижех за Ама от доброта? Или защото имам болестта на Адора? Колебая се между двете, особено нощем, когато кожата ми започва да пулсира.
В последно време все повече си мисля, че е от доброта.