— Кълна се, че ако видя някой непознат да доближава момичетата ми, ще застрелям мръсника, преди да успее да си отвори устата — заяви един тип с плоско лице, докато се тъпчеше със сандвич с телешко. Приятелите му закимаха одобрително.
— Не знам защо Викъри не обърне цялата гора. По дяволите, да я изравни със земята, ако трябва. Онзи тип е някъде там — каза по-млад с рижава коса.
— Дони, готов съм да тръгна утре с теб — каза онзи с плоското лице. — Можем да я претърсим декар по декар. Ще намерим мръсника. С мен ли си?
Мъжете замърмориха одобрително, после надигнаха пластмасовите чашки с алкохол. Записах си да обиколя покрай гората на другата сутрин, за да видя дали ще бъдат толкова решителни на трезва глава. Представих си обаче неловките телефонни разговори на заранта:
— Отиваш ли?
— Ами, не знам. А ти?
— Аз обещах на Маги да оправя капаците на прозорците…
После — уговорка да се видят по-късно на бира и бавно оставяне на слушалката, за да се заглуши виновното изщракване от затварянето.
Онези, които плачеха, предимно жени, го правеха в дневната, на плюшени дивани и кожени кушетки. Братът на Натали също беше там, сгушен в прегръдката на майка си, която го люлееше и плачеше тихичко, като галеше тъмната му коса. Милото момче, да плаче така открито. Никога не бях виждала такова нещо. Жените идваха от време на време с картонени чинийки да предлагат храна, но майка и син само поклащаха отрицателно глава. Моята майка се суетеше около тях като подплашена сойка, но те не я забелязваха и не след дълго тя се присъедини към приятелките си. Господин Кийн се беше уединил в един ъгъл с господин Неш и двамата пушеха мълчаливо.
Из стаята все още имаше разхвърляни свидетелства от присъствието на Натали. Малък сив пуловер, сгънат на облегалката на един стол; маратонки с яркосини връзки до вратата. На една полица беше оставена тетрадка с картинка на еднорог на корицата, а до списанията се виждаше измачкан екземпляр на „Гънка във времето“.
Чувствах се ужасно. Не бях говорила със семейството, не се бях представила. Бях дошла неканена в дома им да шпионирам. Седях с наведена над чашата с бира глава като засрамен призрак. Видях Кейти Лейси, бившата ми най-добра приятелка от гимназията, сред група млади жени с добре оформени прически — точно отражение на компанията на майка ми преди двайсет години. Приближих се и тя ме целуна по бузата.
— Чух, че си в града. Чаках да се обадиш — смъмри ме, като сбърчи тънките си, оскубани вежди.
После ме остави на трите си приятелки, които се скупчиха около мен да ме прегърнат вяло. С всяка от тях сме били близки в определен момент, предполагам. Изказахме съболезнования и коментирахме шепнешком колко "Тъжно е това, което се е случило. Ейнджи Пейпърмейкър (по баща Найтли) изглеждаше, като че ли още се бори с анорексията, която изсмукваше силите й като ученичка. Шията й беше хилава и набръчкана като на старица. Мими, разглезено богато момиче (татко й притежаваше декари птицеферми в Арканзас), която никога не ме беше харесвала особено, ме попита за Чикаго, но веднага след това се обърна към дребничката Тиш, която реши да подържи известно време ръката ми — мил, но странен жест.
Ейнджи се похвали, че има петгодишна дъщеричка — съпругът й сега бил вкъщи, задължен да пази детето.
— Ще бъде трудно лято за малките — промърмори Тиш. — Мисля, че сега всички ще държат децата си под ключ.
Помислих си за момичетата, които бях видяла пред църквата след погребението — не много по-големи от Натали — и се почудих защо техните родители не се тревожат.
— Ти имаш ли деца, Камий? — попита Ейнджи с глас, немощен като тялото й. — Дори не знам дали си омъжена.
— Не и на двата въпроса — отговорих, като отпих глътка бира.
Спомних си я как повръщаше у нас след училище един следобед, как се появи от банята зачервена и триумфираща. Къри грешеше: това, че бях вътрешен човек, само ме разсейваше от работата.
— Момичета, не може да ни отнемете гостенката за цяла вечер!
Обърнах се и видях една от приятелките на майка ми, Джаки О‘Нил (по баща О‘Кийф), която очевидно съвсем наскоро си беше направила лифтинг. Очите й още бяха подпухнали, а кожата на лицето — влажна, зачервена и изпъната. Приличаше на сърдито бебе, току-що излязло от корема на майка си. На пръстите й с хубав маникюр блестяха диаманти, а когато ме прегърна, усетих миризма на плодова дъвка и талк. Имах чувството, че съм на семейно събиране. И отново се чувствах като дете — даже не посмях да извадя пак бележника си в присъствието на майка ми, която от време на време ми хвърляше предупредителни погледи.