— Моето момиченце, колко си красива — измърка Джаки.
Имаше глава с формата на пъпеш и прекалено изрусена коса и се зъбеше, когато се усмихваше. Джаки бе злобна и не особено умна, но се преструваше. Освен това с нея се чувствах по-непринудено, отколкото със собствената си майка. Именно Джаки, а не Адора беше тази, която ми даде първата кутия тампони, като ми намигна и каза да й се обадя, ако имам нужда от инструкции как да ги използвам. Тя винаги ме е подпитвала шеговито за момчетата. Дребни жестове, но с огромно значение.
— Как си, миличка? Майка ти не ми каза, че си в града. Но пък тя така или иначе сега не ми говори. Сигурно пак съм я разочаровала с нещо. Знаеш каква е. Знам, че знаеш!
Изсмя се дрезгаво като закоравял пушач и стисна ръката ми. Предположих, че е пияна.
— Сигурно съм забравила да й пратя картичка по някакъв повод — продължи да бърбори, като ръкомахаше прекалено енергично с винената си чаша. — Или градинарят, който й препоръчах, не й е харесал. Чух, че ще пишеш репортаж за момичетата; такава трагедия.
Говореше толкова несвързано и толкова рязко смени темата, че ми трябваше минута, за да осмисля всичко. Докато измисля какво да отговоря, тя галеше ръката ми и ме гледаше с влажни очи.
— Камий, миличка, толкова отдавна не съм те виждала. И сега, като те погледна, си те представям на възрастта на тези момиченца. И толкова се натъжавам. Толкова много лоши неща се случиха. Умът ми не го побира. — По бузата й се търкулна сълза. — Отбий се вкъщи да се видим, а? Да си поприказваме.
Тръгнах си от дома на Кийн, без да съм записала нищо в бележника си. Вече се бях уморила да приказвам, при все че бях говорила доста малко.
Обадих се на семейство Кийн по-късно, подкрепена с още водка — която си бях взела за из път от дома им — и защитена от дистанцията на телефонните линии. Представих се и обясних какво мисля да пиша. Не мина добре.
Ето какво успях да съчиня тази вечер:
В градчето Уинд Гап, Мисури, все още могат да се видят обявите за издирване на 10-годишната Натали Джейн Кийн, чието погребение беше във вторник. Службата бе трогателна и свещеникът говори за прошка и изкупление, но това не успокои хората и не облекчи болката. Защото това здраво, сладко малко момиченце е вече втора жертва на, както предполага полицията, сериен убиец. Сериен убиец, който отвлича деца.
— Всички малчугани тук са ни скъпи — споделя местният фермер Роналд Дж. Кеймънс, който участваше в издирването на Натали. — Не мога да проумея защо това се случва на нас.
Удушената Натали бе открита на четиринайсети май напъхана в тясната пролука между две сгради на главната улица на Уинд Гап.
— Ще ни липсва смехът й — каза майката, Джейни Кийн, на 52. — Ще ни липсват сълзите й. Но най-вече ще ни липсва Натали.
Това обаче не е първата трагедия в Уинд Гап, разположен в най-южната точка на щата. На двайсет и седми август миналата година в местната река бе открит трупът на 9-годишната Ан Неш, също удушена. Вечерта излязла да покара колело до къщата на една приятелка само през няколко улици, но била отвлечена. Според властите зъбите и на двете жертви били извадени от убиеца.
Убийствата поставят в пълен шах полицейския участък на Уинд Гап, разполагащ само с петима служители. Тъй като липсва опит в разследването на тежки престъпления, те потърсиха помощ от отдел „Убийства“ на полицията в Канзас Сити, откъдето им изпратиха детектив, специализиращ в психологическото профилиране на убийци. Жителите на града (2120 души) обаче са убедени в едно: престъпникът убива без конкретен мотив.
— Наоколо се разхожда злодей, който убива невръстни деца — казва бащата на Ан, 41-годишният търговец на столове Боб Неш. — Тук няма скрита драма, няма тайни. Някой просто уби нашето момиченце.
Все още никой не може да обясни изваждането на зъбите на жертвите и следите до момента са минимални. Местната полиция отказва коментари. Докато тези убийства не бъдат разкрити, Уинд Гап сам ще защитава децата си — въведен е вечерен час и по улиците на спокойното доскоро градче патрулират доброволни отряди.
Жителите имат нужда от време, за да се съвземат.
— Не искам да говоря с никого — казва Джейни Кийн. — Искам само да ме оставят на спокойствие. Всички искаме спокойствие.