Няма значение. Докато проходя, вече бяха женени. Не знам почти нищо за биологичния си баща. Името на свидетелството ми за раждане е фалшиво: Нюман Кенеди, на имената на любимите актьор и президент на мама. Тя за нищо на света не иска да ми каже истинското му име, да не би случайно да тръгна да го търся. Не, трябваше да раста като дете на Алън. Това беше трудно, след като тя роди негово истинско дете осем месеца след сватбата им. Тя беше на двайсет, той — на трийсет и пет, със семейни пари, от които тя нямаше нужда, понеже имаше достатъчно свои. Никой от двамата никога не е работил. Не научих много повече за Алън през годините. Бил е доста добър ездач, но вече не язди, защото мама се тревожи. Често боледува, но дори когато е здрав, почти не се движи. Чете безброй книги за Гражданската война и изглежда, че няма нищо против да остави Адора да говори през повечето време. Наконтен и повърхностен тип. Тя никога не се опита да изгради връзка между нас. Отглеждаха ме като дете на Алън, но никога не съм го чувствала като баща, не са ме насърчавали да го наричам „татко“, винаги съм използвала малкото му име. Алън не ми даде фамилията си, а и аз не съм му я искала. Спомням си, че веднъж като малка се опитах да му кажа „тате“, но шокът, който се изписа на лицето му, беше достатъчен, за да ме откаже от по-нататъшни опити. Честно казано, мисля, че Адора предпочита да се чувстваме чужди един към друг. Тя иска всички връзки в къщата да минават през нея.
Да се върнем обаче на бебето. Мериан имаше богата колекция от болести. Още от самото начало трудно дишаше и се будеше нощем, като се давеше за глътка въздух, посиняла. Чувах хриптенето й през коридора от стаята до тази на майка ми. Светваха лампи, следваше успокоително шушукане, понякога плач или крясъци. Редовно я караха до спешното отделение в Уудбъри на трийсет и пет километра от нас. По-късно получи смущения в храносмилането и седеше и приказваше на куклите си в болничното легло, монтирано в стаята й, докато майка ми й наливаше хранителни вещества със системи или тръбички в гърлото.
През тези последни години майка ми оскуба всичките си мигли. Не можеше да отдели пръстите си от тях. Оставяше ги на купчинки по масите и аз си представях, че са гнезда на феи. Спомням си, че веднъж намерих две дълги руси мигли, залепнали на стъпалото ми, и ги пазих седмици наред до възглавницата си. Нощем гъделичках с тях бузите и устните си, докато една сутрин не се събудих и не установих, че ги няма.
Когато сестра ми най-сетне умря, изпитах облекчение. Изглежда, че се беше появила на белия свят недооформена. Не беше готова за неговите предизвикателства. Хората шепнеха утешителни думи, че Мериан се била върнала на небето, но майка ми не позволяваше нищо да я разсее от скръбта й. До ден-днешен това остава нейно хоби.
Колата ми, избелялосиня, нацвъкана с курешки, с напечени черни кожени седалки, не изглеждаше никак привлекателно и затова реших да обиколя града пеша. Минах покрай магазина за птиче месо на Главната, където докарваха прясно заклани кокошки от Арканзас. Миризмата подразни носа ми. Десетина и повече ощавени птици висяха похотливо на витрината, а под тях на перваза се мъдреха няколко бели пера.
Към края на улицата, където се беше появил импровизиран олтар в памет на Натали, видях Ама и трите й приятелки. Тършуваха между балоните и другите дребни подаръчета. Трите пазеха, а моята полусестра измъкна две свещи, букет цветя и едно плюшено мече. Всичко с изключение на мечето прибра в голямата си чанта. Трите се хванаха за ръце и заподскачаха подигравателно към мен. Всъщност точно насреща ми, докато не спряха на сантиметри пред мен. Въздухът се изпълни с тежка миризма на парфюм от онези, които рекламират върху ивици филтърна хартия между страниците на списанията.
— Видя ли какво направихме? Ще напишеш ли за това в твоя вестник? — изписка сестра ми. Явно напълно беше преодоляла истеричния си пристъп. Такива детински сцени очевидно бяха запазени за вкъщи. Беше свалила рокличката и носеше минижуп, сандали с дебела подметка и бюстие. — Ако го направиш, внимавай да напишеш правилно името ми: Амити Адора Крелин. Момичета, това е моята… сестра. От Чикаго. Копелето в семейството. — Ама размърда вежди и другите момичета се закискаха. — Камий, това са моите прекрасни приятелки, но няма нужда да пишеш за тях. Аз съм главната.