— Здравей, миличка. Майка ти ми каза, че си в града.
За разлика от изпадналата в немилост пред Адора Джаки О‘Нийл, която също видях там, със същия омърлушен вид както по-рано на погребението. Анабел ме целуна по двете бузи и се дръпна назад, за да ме огледа.
— Все същата красавица. Ела седни при нас. Тъкмо си поръчахме вино и си приказваме. Така ще свалиш средната възраст на компанията.
Анабел ме завлече до масата, където Джаки дърдореше с две други блондинки с хубав тен. Тя не спря да приказва дори когато Анабел ме представяше, просто продължи да разправя за новата си спалня, после се обърна рязко към мен, при което събори чаша с вода.
— Камий? Ето те и теб! Толкова се радвам да те видя пак, миличка. — Звучеше искрено. Отново подуших миризмата на плодова дъвка.
— Тя е тук вече пет минути — язвително отбеляза друга от блондинките, като бършеше водата и събаряше леда от масата на пода с тъмната си ръка. На два от пръстите й блестяха диаманти.
— Да, забелязах. Дошла си да пишеш за убийствата, лошо момиче — продължи Джаки. — На Адора сигурно никак не й харесва. Да спиш под нейния покрив с малкия си пакостлив мозък. — Усмихна се и може би усмивката й е била чаровна преди двайсет години, но сега просто изглеждаше налудничаво.
— Джаки! — възкликна една от блондинките, като я погледна с разширени от възмущение очи.
— Разбира се, преди Адора да вземе нещата в свои ръце, всички преспивахме при Джоя с малките си пакостливи мозъци. Същата къща, само с различна луда собственичка — продължи Джаки, като се почеса зад ухото. Шевове от лифтинга?
— Ти не помниш баба си Джоя, нали, Камий? — попита Анабел.
— Ооо! Тя беше голяма работа, миличка — каза Джаки.
— Страховита жена.
— В какъв смисъл? — попитах аз. Не знаех много подробности за баба си. Адора ми беше казала само, че е била строга, но почти нищо друго.
— О, Джаки преувеличава — каза Анабел. — Никой гимназист не обича майка си. Пък Джоя почина скоро след това. С Адора не можаха да установят нормални отношения като зрели хора.
За момент изпитах отчаяната надежда, че може би затова с майка ми сме толкова отчуждени: тя просто нямаше опит. Идеята се изпари от главата ми още преди Анабел да напълни чашата ми с вода.
— Точно така, Анабел — каза Джаки. — Сигурна съм, че ако Джоя беше жива сега, щяха да си прекарват чудесно. Поне Джоя щеше. Щеше с огромно удоволствие да тормози Камий. Спомняш ли си онези нейни дълги, дълги нокти? Никога не ги лакираше. Винаги съм го смятала за странно.
— Хайде да сменим темата — усмихна се Анабел и всяка дума прозвуча като звън на сребърно звънче.
— Работата на Камий сигурно е много интересна — каза послушно една от блондинките.
— Особено този случай — каза друга.
— Да, Камий, кажи ни кой е убиецът — изтърси Джаки.
Отново се ухили злорадо и примигна с кръглите си кафяви очи. Заприлича ми на оживяло панаирджийско чучело. С втвърдена кожа и напукани капиляри.
Трябваше да проведа няколко телефонни разговора, но реших, че тази среща може би ще ми бъде по-полезна. Четири пияни, отегчени, злобни домакини, които знаеха всички клюки в Уинд Гап — можех да го отчета като служебен обяд.
— Всъщност ще ми бъде много интересно да разбера какво мислите вие.
Едва ли чуваха много често това изречение.
Джаки топна парченце хляб в чинийка с млечна салата, после го поднесе към устата си, като накапа блузата си.
— Всички знаете какво мисля аз. Бащата на Ан, Боб Неш. Той е извратен. Постоянно зяпа гърдите ми, когато ме срещне в магазина.
— А то са едни гърди… — коментира Анабел, като ме сръга дяволито.
— Сериозно говоря, поведението му е непристойно. Отдавна искам да се оплача на Стивън.
— Имам интересна новина — каза четвъртата блондинка. Дана или Диана? Бях забравила името й веднага след като Анабел ни представи.
— О, Дий-Ана винаги има нещо вълнуващо да съобщи, Камий — каза Анабел, като стисна ръката ми.
Дий-Ана замълча за по-драматичен ефект, облиза зъбите си, напълни отново чашата си с вино и ни погледна.
— Джон Кийн се изнася от къщата на родителите си — обяви.
— Какво? — възкликна една от блондинките.
— Не може да бъде — каза друга.
— Стига бе — добави трета.
— Отишъл е… — продължи триумфално Дий-Ана с усмивка като на водеща на телевизионно състезание, която обявява следващата награда. — У Джули Уилър. В бараката за файтони отзад.