Постоя мълчаливо за секунда. Чувствах пулса във врата си.
— Господин Неш, намекнаха ми, че може би характерът на Ан, който, както споменахте, е бил много силен, може да е подразнил някои хора. Мислите ли, че е възможно да има някаква връзка с това.
Почувствах, че стана по-резервиран — по начина, по който седна на дивана, като се облегна назад, разпери ръце и се престори на небрежен.
— Кого може да е подразнила?
— Ами, доколкото разбрах, Ан е направила нещо на папагалчето на съседите? Чух, че може би го е убила. Вярно ли е?
Боб Неш разтърка очи и погледна смутено краката си.
— Боже, какви клюкари има в този град. Няма никакви доказателства, че Ан го е направила. Със съседите вече имаха търкания. Джо Дюк отсреща. Неговите момичета — те са по-големи — много тормозеха Ан, постоянно я дразнеха. После един ден я поканиха да играят. Не знам какво е станало, но когато Ан се прибра, вече крещяха, че е убила проклетото папагалче. — Засмя се и сви рамене. — Ако го е убила тя, добре е направила. То само вдигаше шум.
— Мислите ли, че Ан е била склонна да направи такова нещо, ако е била провокирана?
— Ако някой я е провокирал, трябва да е бил глупак. Тя не приемаше леко такива неща. Не беше кротка овчица.
— Мислите ли, че е познавала убиеца си?
Неш вдигна розова тениска от дивана и я сгъна на квадрат като носна кърпичка.
— Преди мислех, че не го е познавала. Но сега мисля обратното. Мисля, че е тръгнала с някого, когото е познавала.
— С мъж ли беше по-вероятно да тръгне, или с жена?
— Чули сте разказа на Джеймс Капизи?
Кимнах.
— Е, едно момиченце е по-вероятно да има повече доверие на някого, който му напомня за майка му, нали?
„Зависи каква е майка му“ — помислих си.
— Все пак мисля, че е бил мъж. Не мога да си представя жена да причини такова нещо на… на едно невръстно дете. Чух, че Джон Кийн няма алиби. Може би е искал да убие малко момиченце, гледал е Натали по цял ден, не е издържал на изкушението и затова е убил друго дете, което му е напомняло за нея. Но накрая вече не е могъл да се овладее и е посегнал и на самата Натали.
— Такива ли са слуховете в града?
— Част от тях, да, предполагам.
Бетси Неш ненадейно се показа на вратата.
— Боб, Адора е тук — каза, като сведе очи към коленете си.
Стомахът ми се сви. Майка ми нахълта. Изглежда, че се чувстваше по-комфортно в дома на семейство Неш от самата Бетси. Това беше една от дарбите на Адора — да кара другите жени да се чувстват на гости. Госпожа Неш напусна срамежливо стаята като слугиня от 30-те години на XX век. Без да ме удостои с поглед, майка ми отиде направо при Боб.
— Боб, Бетси ми каза, че у вас има репортер, и веднага се досетих, че това е моята дъщеря. Страшно съжалявам. Не знам как да ти се извиня за безпокойството.
Неш се втренчи в нея, после в мен.
— Твоя дъщеря ли е? Нямах представа.
— Разбираемо. Камий не е типична представителка на нашето семейство.
— Защо не казахте? — попита ме той.
— Казах ви, че съм от Уинд Гап. Не знаех, че има значение коя е майка ми.
— Не се сърдя, не ме разбирайте погрешно. Просто с майка ви сме много добри приятели — каза той, сякаш говореше за някоя страхотно човеколюбива личност. — Даваше частни уроци на Ан по английски и правопис. Двете бяха много близки. Ан много се гордееше, че има възрастна жена за приятелка.
Майка ми седна, като събра ръце в скута си, разстла полата си на дивана и примигна към мен. Имах чувството, че ме предупреждава да не казвам нещо, но нямах представа какво.
— Нямах представа — казах след малко.
Наистина не подозирах. Бях си помислила, че майка ми цели да изтъкне собствената си загуба, като твърди, че познава момичетата. Сега се изненадах на дискретността й. Но защо, по дяволите, е давала частни уроци на Ан? Наистина, участваше като доброволка в училището, когато бях малка — главно за да си говори с други домакини и майки от града — но не можех да си представя гражданската й съвест да е толкова развита, че да жертва следобедите си, за да обучава едно палаво момиченце. Понякога подценявах Адора. Предполагам.
— Камий, мисля, че трябва да си тръгваш — каза тя. — Дошла съм да се видя с приятели, а напоследък трудно се отпускам в твое присъствие.