Ама спря количката до един пикап и се изтупа от прахта. После решително мина покрай кланицата, покрай клетките с прасетата, чиито влажни розови зурли се показваха през процепите за въздух, и се насочи към голям метален хангар, където ставаше кърменето на малките прасенца. Повечето свине майки се осеменяват последователно почти веднага след всяко раждане, докато организмът им накрая не се изтощи и не бъдат изпратени за клане. Но докато са още полезни, те са принудени да кърмят — приковани в легнало положение на една страна в тясна клетка, с раздалечени крака и изложени на лесен достъп цицки. Свинете са изключително интелигентни, социални създания и тази принудителна поточна линия кара тези животни да искат да умрат. Което и се случва веднага щом вече не са в състояние да кърмят.
Даже самата идея за тази практика ми е противна. Но когато я видиш на живо, това те променя, накърнява човешкото ти достойнство. То е все едно да гледаш как изнасилват някого и да не кажеш нищо. Видях сестра си в дъното на хангара застанала до една от металните клетки.
Няколко мъже вадеха квичащи прасенца и хвърляха на тяхно място следващата смяна. Застанах в другия край на хангара така, че да съм зад Ама и тя да не може да ме види. Свинята-майка лежеше на една страна почти в безсъзнание. Коремът й беше притиснат между металните пречки. Разкървавените цицки стърчаха като пръсти. Един от мъжете намаза най-разранената от тях с олио, после я перна с нокът и се изкиска. Не обръщаха внимание на Ама, сякаш беше съвсем нормално да е там. Тя намигна на единия, докато фиксираха друга свиня в клетката й и отидоха да вземат следващата порция сукалчета.
Прасенцата се нахвърлиха върху свинята-майка като мравки върху бучка захар. Боричкаха се, ту захапваха, ту изплюваха цицките, които се тресяха като биберони. Свинята обели очи. Ама седеше по турски и зяпаше запленена от гледката. След пет минути не беше помръднала от позицията си, усмихваше се и се въртеше възбудено. Трябваше да се махам. Тръгнах, първо бавно, после хукнах, залитайки, към колата. Затръшнах вратата, надух радиото, изгълтах порция топъл, щипещ гърлото бърбън и потеглих с пълна газ, за да се махна час по-скоро от вонята и шума. И от онова ужасно дете.
8
Ама. През цялото това време нямах почти никакъв интерес към нея. Сега живо ме заинтересува. От онова, което видях в свинефермата, ми се повдигаше. Майка ми беше казала, че тя е най-известното момиче в училище, и аз й вярвах. Джаки беше казала, че е най-лошата, и на нея също вярвах. Ако си живял във водовъртежа от горчивина на Адора, нищо чудно това да те е направило малко извратен. Питах се какво Ама мисли за Мериан. Колко ли объркващо беше да живееш в сянката на една сянка? Обаче тя беше умно момиче — вършеше лудориите си далеч от къщи. В присъствието на Адора беше послушна, мила, нуждаеща се — точно каквато трябваше да бъде, за да спечели любовта на майка ми.
Тази склонност към агресия обаче — истеричната криза, плесницата, която удари на приятелката си, и сега тази грозна сцена. Това предразположение да прави и да гледа отвратителни неща. Изведнъж ми напомни онова, което бях слушала за Ан и Натали. Ама не беше като Мериан, но може би малко приличаше на тези две момичета.
Вече наближаваше време за вечеря и реших да направя втори опит да говоря с Кийн. Трябваше ми още материал за статията и ако не успеех да го събера, Къри щеше да ме прибере. Изобщо нямаше да страдам, че си тръгвам от Уинд Гап, но трябваше да докажа, че съм способна да се справям, особено след като авторитетът ми беше толкова разклатен. Момичето, което има склонност да се кълца, едва ли ще е първо в списъка при раздаването на важните задачи.
Минах покрай мястото, където бе открит трупът на Натали. Онова, което Ама не беше сметнала за достойно да бъде откраднато, стоеше на тъжна купчинка отпред: три къси остатъка от свещи, отдавна угаснали, и евтини букетчета все още с опаковките от супермаркета. Един леко спаднал хелиев балон с формата на сърце се поклащаше апатично във въздуха.
На алеята пред дома на Кийн беше спрян червен кабриолет и братът на Натали, на дясната седалка, си приказваше с русо момиче, чиято красота можеше да се сравнява с неговата. Спрях зад тях. Те ми хвърлиха бързи погледи, но се престориха, че не ме забелязват. Девойката се засмя възбудено и прокара пръстите си с лакирани в червено нокти през тъмната коса на момчето. Кимнах им неловко, което съм сигурна, че не забелязаха, и продължих към входната врата. Отвори майката на Натали. Зад нея в къщата беше тъмно и тихо. Лицето й бе открито: не ме беше познала.