— Бях в пети клас. В междучасието две момчета хванаха едно момиче и го накараха да пъхне пръчка между краката си.
— Принудиха я със сила?
— Ами… може да се каже. Бяха побойници. Казаха й да го направи и тя го направи.
— И ти видя всичко това? Или някой ти разказа?
— Събраха няколко от нас и ни накараха да гледаме. Когато учителката разбра, трябваше да се извиним.
— На момичето ли?
— Не, тя също трябваше да се извини пред целия клас. „Младите девойки трябва да владеят телата си, защото момчетата не могат.“
— Боже Господи! В наши дни понякога забравяме колко по-различни бяха нещата до не много отдавна. Колко сме били… непросветени. — Ричард записа нещо в бележника си, после загреба малко желе. — Какво друго си спомняш?
— Веднъж една осмокласничка се напи на един купон и четири-пет момчета от футболния отбор правиха секс с нея, всичките й се изредиха. Това брои ли се?
— Камий, разбира се, че се брои. Много добре знаеш.
— Просто не знаех дали се брои за същинско насилие или…
— Да, бих определил изнасилването на тринайсетгодишно момиче от група негодници като същинско насилие, със сигурност.
— Всичко наред ли е? — попита с усмивка Кейти. Беше се появила ненадейно до нас.
— Можеш ли да ми донесеш тайно още една бира?
— Две — добави Ричард.
— Добре, този път ще е специално за Ричард, защото оставя най-добрите бакшиши от всички в града.
— Благодаря, Кейти — усмихна се той.
Подпрях се на масата и се приведох напред.
— Не споря дали е правилно, Ричард. Опитвам се само да разбера твоите критерии за насилие.
— Добре, а пък аз започвам да си съставям добра картина за вида насилие, който имаме тук, от самия факт, че ме питаш дали това се брои. Полицията беше ли уведомена?
— Разбира се, че не.
— Изненадвам се, че не са я накарали да се извини, задето е позволила да я изнасилят. Осми клас. Повдига ми се. — Опита се да вземе ръката ми, но аз бързо я свалих в скута си.
— Значи възрастта го прави изнасилване?
— Ще е изнасилване на всяка възраст.
— Ако тази вечер си пийна, реша, че ми се лудува, и се изчукам с няколко души, изнасилване ли ще бъде?
— Юридически, не знам, зависи от много неща — например от адвоката ти. Но морално, да.
— Ти си сексист.
— Моля?
— Сексист. Писнало ми е от либерални мъже с левичарски убеждения, които дискриминират жените сексуално с извинението, че ги защитават от сексуална дискриминация.
— Уверявам те, че не правя нищо от този род.
— В редакцията има един тип, чувствителен. Когато ме пропуснаха за повишение, предложи да ги съдя за дискриминация. Всъщност никой не ме е дискриминирал, бях посредствен репортер. И понякога пияните жени не стават жертва на изнасилване; просто вършат глупости. И да кажеш, че заслужаваме специално отношение, когато сме пияни, защото сме жени, да кажеш, че трябва някой да се грижи за нас, за мен това е обидно.
Кейти донесе бирите и ние ги изпихме мълчаливо.
— По дяволите, Прийкър, добре, предавам се.
— Добре.
— Все пак виждаш зависимостта, нали? В нападението срещу жени. В отношението към нападенията.
— С това изключение, че нито едно от двете убити момиченца не е било сексуално насилено. Нали?
— Мисля, че в съзнанието на убиеца изваждането на зъбите е равносилно на изнасилване. И двете действия създават чувство на власт — насилствени са, изискват голямо усилие и при излизането на всеки зъб… облекчение.
— Това официално изявление ли е?
— Ако видя това в твоя вестник, ако видя дори намек за този разговор, подписан от теб, двамата никога повече няма да си говорим. И това ще бъде много лошо, защото аз обичам да си приказвам с теб. Наздраве.
Ричард чукна празната си бутилка в моята. Не казах нищо.
— Слушай, хайде да те изведа — предложи той. — Ей така, за забавление. Поне веднъж да не говорим за работа. Имам спешна нужда да разтоваря мозъка си от тези гадости. Да измислим някое приятно занимание в този град.
Вдигнах въпросително вежди.
— Да варим карамел? Да ловим намазано с олио прасе? — Започна да изброява дейностите на пръстите си. — Да си правим сами сладолед? Да се разхождаме по главната с блъскащи се колички? Или ако някъде в околността има панаир, мога да демонстрирам силата си пред теб.
— С такова поведение местните със сигурност ще те заобичат.
— Кейти ме харесва.
— Защото й оставяш големи бакшиши.