Накрая отидохме в парка „Гарет“, наместихме се на люлките, твърде тесни за нас, и разсеяно се заклатихме напред-назад. Това беше мястото, където за последно бе видяна жива Натали Кийн, но нито един от двама ни не спомена този факт. От другата страна на бейзболното игрище имаше старо каменно фонтанче, което неуморно бълбукаше. Нямаше да спре до септември.
— Виждам много ученици да се събират да пият тук нощем — отбеляза Ричард. — Викъри е прекалено зает сега, за да ги гони.
— Същата работа беше и когато аз бях в гимназията. Тук не следят много строго за алкохола. Освен в „Трити“.
— Иска ми се да те познавах на шестнайсет. Чакай да отгатна: била си като безразсъдна пасторска дъщеря. Красива, богата и умна. Тук това е сигурна гаранция за неприятности, предполагам. Представям си те точно тук — каза той и посочи напуканите трибуни. — Как се надпиваш с момчетата.
Това беше най-малкото прегрешение, което бях извършила в този парк. Тук бе мястото не само на първата ми целувка, а и първата ми свирка като тринайсетгодишна. Един дванайсетокласник от футболния отбор ме взе под своето крило, а после ме заведе в гората. Отказваше да ме целуне, докато не го обслужа. После пак отказваше заради това, което бях лапала. Наивна любов. Скоро след това беше онзи щур купон с футболистите, разказът за който толкова възмути Ричард. Осми клас, четири момчета. Това беше повече секс, отколкото бях правила за последните десет години. Почувствах как думата зло се възпламенява на хълбока ми.
— Доста съм лудувала — признах. — Красивото лице и парите отварят много врати в Уинд Гап.
— А умът?
— Ума не го показваш. Имах много приятели, но никой не ми беше достатъчно близък. Сещаш се.
— Мога да си представя. С майка ти бяхте ли близки?
— Не особено. — Бях пила прекалено много; чувствах лицето си изопнато и горящо.
— Защо? — Ричард се извъртя с лице към мен заедно с люлката, на която седеше.
— Просто мисля, че някои жени не ги бива за майки. И някои жени не ги бива за дъщери.
— Причинявала ли ти е някога болка?
Въпросът му ме смути, особено след разговора ни на вечеря. Дали ми е причинила болка? Бях сигурна, че някой ден ще сънувам как ме драска, хапе или щипе. Чувствах се, сякаш наистина го е направила. Представих си как вдигам блузата си, за да му покажа белезите си, и крещя: да, гледай! Би било прекалено егоистично.
— Това е странен въпрос, Ричард.
— Извинявай, но ти ми се стори толкова… натъжена. Или ядосана. Нещо такова.
— Това е преценка на човек, който има идеални отношения с родителите си.
— Виновен — засмя се той. — Хайде да сменим темата.
— Добре.
— Ами, да видим… непринуден разговор. Разговор като за люлки. — Ричард се намръщи, за да имитира усилено мислене. — Добре, кой е любимият ти цвят, любимият ти аромат сладолед и любимият ти сезон?
— Синьо, кафе и зимата.
— Зимата. Никой не обича зимата.
— Рано се стъмва. Това ми харесва.
— Защо?
Защото означава, че денят е свършил. Обичам да зачерквам дните от календара — 151 зачеркнати и нищо истински ужасно не се е случило. 152 и светът не е пропаднал. 153 и не съм погубила никого. 154 и никой не ме мрази истински. Понякога си мисля, че няма да се почувствам в безопасност, докато не мога да преброя оставащите ми дни на пръстите на едната ръка. Още три дни до момента, в който няма да е необходимо да се тревожа за нищо.
— Просто обичам нощта.
Щях да кажа още нещо, не много, но все пак нещо повече, но в този момент от другата страна на пътя с ръмжене спря очукан жълт шевролет „Камаро“ и Ама и нейните блондинки се изсипаха от задната седалка. Сестра ми се наведе до прозореца на шофьора, показвайки предизвикателно деколтето си на младежа, който имаше дълга мазна мръсноруса коса, каквато може да се очаква от човек, който все още кара жълто камаро. Трите момичета застанаха зад нея, с кокетни извивки в кръста, а най-високата се обърна с гръб към тях и като се престори, че завърза връзката си, им показа задничето си. Сексапилни движения.
Момичетата тръгнаха с елегантна походка към нас. Ама размаха театрално ръце, за да покаже възмущението си от черния дим, който излезе от ауспуха на колата. Бяха съблазнителни малки създания, трябва да призная. Дълги руси коси, лица с формата на сърца, стройни крака. Къси поли и твърде къси фланелки, под които се показваха заголените им плоски, все още детски кореми. И с изключение на Джодис, чийто бюст беше твърде високо разположен и твърде стегнат, за да бъде нещо друго освен подплънки, останалите имаха съвсем развити, поклащащи се, даже преждевременно наедрели гърди. Това обилно захранване с мляко и месо от ранна възраст. Тези прекомерни количества хормони, които инжектираме в домашните животни. Няма да се учудя, ако на децата започнат да им растат гърди още преди да проходят.