— Здрасти, Дик — извика Ама. Ближеше голяма червена близалка.
— Здравейте, момичета.
— Здрасти, Камий. Още ли не си ме направила звезда? — попита сестра ми, като завъртя език върху близалката. Плитките в алпийски стил ги нямаше, както и дрехите, които беше носила в свинефермата и сега сигурно воняха на всякакви гадости. Беше с потник и пола, която закриваше само два сантиметра от бедрата й.
— Още не — отговорих.
Кожата й беше с цвят на праскова, толкова чиста от петна и бръчки, лицето й — толкова съвършено и безгрижно, че изглеждаше, сякаш току-що се е появила на бял свят. Всичките изглеждаха незавършени. Исках да се махнат.
— Дик, ще ни повозиш ли? — попита Ама, като седна в прахта пред нас и леко се разкрачи, показвайки гащичките си.
— За да го направя, ще трябва да ви арестувам. Мога да арестувам и онези момчета, с които се размотавате. Младежите от горните класове са прекалено големи за вас.
— Те не са от горните класове — каза високото момиче.
— Да — изкиска се Ама. — Изключени са за лош успех.
— Ама, на колко си години? — попита Ричард.
— Наскоро станах на тринайсет.
— Защо винаги толкова се интересуваш от Ама? — прекъсна го онази с меднорусата коса. — Ние също сме тук. Сигурно дори не знаеш имената ни.
— Камий, познаваш ли Кайли, Келси и Келси? — попита Ричард, като посочи последователно високото момиче, онова с меднорусата коса и онази, която сестра ми наричаше…
— Това е Джодис — каза Ама. — Има две Келсита, затова тя използва фамилното си име. За да не става объркване. Нали така, Джодис?
— Могат да ми викат Келси, ако искат — каза момичето, чието последно място в йерархията, вероятно беше наказание за това, че бе най-малко красивата от грациите. Плоска брадичка.
— Ама е твоя полусестра, нали? — продължи Ричард. — Не съм толкова извън от нещата.
— О, не, много си навътре в нещата — каза Ама, като придаде сексуално звучене на думите си, въпреки че нямаха такова. — И какво, двамата вече гаджета ли сте? Чувам, че Камий е голяма звезда в града. Или поне е била.
Ричард се изсмя рязко!
Недостойна опари крака ми.
— Вярно е, Ричард. На млади години бях доста луда.
— Доста — имитира ме Ама. Две от момичетата се изсмяха. Джодис нервно чертаеше кръгове в прахта с пръчка. — Трябва да чуеш какво се говори за нея, Ричард. Доста пикантни истории. Или може би си чул вече.
— Момичета, трябва да тръгваме, но както винаги срещата с вас беше доста забавна — каза той. Подаде ми ръка, за да ми помогне да сляза от люлката. Задържа я и я стисна два пъти, докато отивахме към колата.
— Какъв кавалер — извика Ама. Четирите станаха и тръгнаха след нас. — Не може да разкрие едно престъпление, но има време да вози Камий в смотаната си кола.
Настигаха ни. Ама и Кайли буквално бяха по петите ни. Почувствах как противно опари мястото, където сандалът на Ама одраска ахилесовото ми сухожилие. Изведнъж тя извади мократа близалка от устата си и я навря в косата ми.
— Стига — изръмжах.
Завъртях се и стиснах китката й толкова силно, че усетих пулса й. По-бавен от моя. Тя не се опита да се освободи, даже се приближи още до мен. Усетих дъха й с аромат на ягоди във врата си.
— Хайде, направи нещо — усмихна се тя. — Можеш да ме убиеш още сега и Дик пак няма да успее да разкрие престъплението.
Пуснах я, блъснах я и двамата с Ричард се качихме в колата по-бързо, отколкото ми харесваше.
9
Заспах, неволно и дълбоко, в девет и се събудих от прежурящото слънце в седем на другата сутрин. Едно изсъхнало дърво дращеше с клони по мрежата против комари на прозореца ми, сякаш искаше да легне под завивките до мен за утеха.
Облякох „униформата“ си — дълги ръкави, дълга пола — и слязох на долния етаж. Гайла блестеше в задния двор, бялата й рокля като престилка на медицинска сестра ярко се открояваше в зеленината. Държеше сребърен поднос, на който Адора поставяше недобре оформени рози. Майка ми носеше кремава лятна рокля в тон с косата й. Разреждаше туфите от розови и жълти цветове с градинска ножица. Оглеждаше хищнически всеки цвят, късаше листчета, натискаше и се взираше.
— Трябва да поливаш повече тези, Гайла. Виж на какво са заприличали заради тебе.
Отдели една светлорозова роза от храста, изви я до земята, затисна я с крак и я преряза до корена. На подноса на Гайла вече имаше двайсетина рози. Не виждах нищо нередно при тях.