— Знаех си, че няма да оставиш нещата просто така — каза тя, като докосна начервените си устни пред огледалото на магазина. Бинтът като по чудо не се изцапа.
— Просто ми е любопитно. Никога не си казвала, че характерът ми ти напомня за някого…
— Характерът ти ми напомня за някого много различен от мен. И със сигурност не си възприела нищо от Алън, затова предположих, че приличаш на баща си. Хайде, стига празни приказки.
— Ама, мамо, исках само да разбера…
— Камий, заради теб раните ми пак се разкървиха. — Вдигна белите си ръце, които вече бяха изцапани с червено. Идеше ми да започна да я дера.
Продавачката застана между нас с наръч рокли.
— Тази задължително трябва да я вземете — каза, като вдигна една тюркоазена. Без презрамки. — После кимна към Ама и добави: — А нещо за това сладурче? Вероятно ще влезе в някой от малките ни размери.
— Ама е само на тринайсет. Не е готова за такива дрехи — отсече майка ми.
— Само на тринайсет, боже мили. Все забравям, толкова голяма изглежда. Сигурно много се притеснявате след всичко, което се случва напоследък в Уинд Гап.
Майка ми прегърна сестра ми с една ръка и я целуна по главата.
— Понякога си мисля, че няма да издържа повече на тревогите. Иска ми се да я заключа и да не я пускам да излиза.
— Като мъртвите жени на Синята брада — измърмори Ама.
— Като Рапунцел — каза майка ми. — Хайде, Камий, покажи на сестра си колко красива можеш да бъдеш.
Повлече ме към пробната мълчаливо и властно и седна на едно столче отвън. Влязох в стаичката с огледални стени и проверих какви възможности имам. Една беше без презрамки, другата — с гол гръб, трета — без ръкави. Майка ми ме наказваше. Имаше една розова рокля с три четвърти ръкави. Бързо свалих панталона и ризата си и я облякох. Деколтето беше по-голямо, отколкото си мислех. Думите на гърдите ми изглеждаха подути на флуоресцентната светлина, сякаш червеи бяха дълбали тунели под кожата ми. Плач, мляко, болка, кръв.
— Камий, дай да видя.
— Тази не става.
— Дай да видя. — Унижение опари десния ми хълбок.
— Чакай да пробвам друга.
Разрових другите рокли. Всичките показваха от тялото ми толкова, колкото и първата. Видях отражението си в огледалото. Изглеждах ужасяващо.
— Камий, отвори вратата.
— Какво й става? — обади се Ама.
— Тази няма да стане.
Страничният цип заяде. На голите ми ръце изпъкваха тъмнорозови и лилави белези. Даже да не се гледах директно в огледалото, виждах отражението им — голямо размазано петно обезобразена кожа.
— Камий! — извика майка ми.
— Защо не иска да ни покаже?
— Камий!
— Мамо, нали видя роклите. Много добре знаеш защо не стават.
— Просто дай да видя.
— Аз ще пробвам някоя, мамо — измрънка сестра ми.
— Камий…
— Добре.
Отворих със замах вратата. Майка ми, с лице на нивото на деколтето ми, присви очи.
— Боже мили!
Усетих дъха й върху кожата си. Вдигна бинтованата си ръка, сякаш искаше да докосне гърдите ми, но пак я свали. Зад нея Ама изскимтя като кученце.
— Виж се на какво приличаш — каза Адора. — Виж се.
— Знам.
— Дано да си доволна от това, което си направила със себе си. Не знам изобщо как се понасяш.
Затвори вратата, а аз задърпах роклята, ципът продължаваше да заяжда, докато най-сетне с ожесточено дърпане успях да го сваля достатъчно, за да се измъкна от дрехата, при което той остави диря от розови драскотини по кожата ми. Затиснах устата си с памучната дреха и закрещях без глас.
Чувах спокойния глас на майка ми в другата стая. Когато излязох, продавачката опаковаше една дантелена блуза с дълги ръкави и кораловорозова пола, която щеше да закрие целите ми крака до глезените. Ама се втренчи в мен със зачервени, тревожни очи, после излезе и застана до колата.
Когато се върнахме, последвах унило Адора във вестибюла, където Алън ни чакаше в престорено небрежна поза с ръце в джобовете на ленения панталон. Тя го подмина и продължи към стълбите.
— Как мина? — извика той след нея.
— Ужасно — простена майка ми.
Чух вратата й да се затваря на горния етаж. Алън се намръщи и се качи при нея. Ама вече беше изчезнала някъде.
Влязох в кухнята и се приближих до чекмеджето с прибори. Исках само да погледна ножовете, които някога бях използвала върху себе си. Нямаше да се режа, нямаше да се поддам на това пронизващо изкушение. Вече усещах как острието леко се допира до възглавничките на пръстите ми, деликатния натиск непосредствено преди порязването.
Чекмеджето се отвори само на два сантиметра и заяде. Майка ми го беше заключила с катинар. Задърпах ядосано. Чувах металното тракане от всички онези остриета, търкащи се едно в друго. Като нахални метални риби. Кожата ми гореше. Тъкмо мислех да се обадя на Къри, когато звънецът на входната врата иззвъня с любезните си тонове.