Тя не каза нищо.
— Аз разбирам — уверих го. — Спомням си, че докато живеех тук, понякога имах страшна клаустрофобия. Мога да си представя какво е, ако идваш от по-голям град.
— Джони се прави на кавалер — прекъсна ме Мередит. — И двете нощи беше с мен. Той просто не иска да ми навлече неприятности. Пиши го в статията. — Беше седнала на самия ръб на дивана, изпъната, скована и с леко замечтан поглед като хипнотизирана.
— Мередит — прошепна той. — Не.
— Няма да позволя хората да си мислят, че гаджето ми е някой шибан убиец на деца, много благодаря, Джон.
— Ако разкажеш това на полицията, до един час целият град ще научи. Така нещата ще изглеждат още по-зле за мен. Никой не мисли сериозно, че бих убил собствената си сестра.
Той хвана един кичур от косата на Мередит и прокара нежно пръсти от корените до края. Думата гъдел ненадейно блесна на дясното ми бедро. Вярвах на момчето. Бях го видяла да плаче пред всички, разказваше забавни случки със сестра си, играеше си с косата на приятелката си и аз му вярвах. Почти чух как Къри изсумтява презрително на моята наивност.
— Като стана дума за случки — продължих аз, — трябва да попитам за една. Вярно ли е, че Натали е наранила една от съученичките си във Филаделфия?
Джон се вцепени, погледна Мередит и за първи път, откакто бяха тук, изражението му стана неприятно. Почти се озъби и цялото му тяло се напрегна. Имах чувството, че ще хукне към вратата, но той се облегна назад и си пое въздух.
— Добре. Това е причината мама да мрази медиите. В местния вестник на мястото, където живеехме преди, излезе статия за това. Беше кратка, но описваха Натали като някакъв звяр.
— Разкажи какво се случи.
Той сви рамене. Започна да човърка нокътя на единия си пръст.
— Ето какво. Били в час по изобразително изкуство и трябвало да изрязват и да рисуват някакви неща. Натали беше дете с характер, а онова момиченце постоянно я дразнеше. Тогава пак се опитала, но в този момент Натали държала ножица. Не е било предумишлено нападение. Та тя беше само на девет!
Представих си как Натали, онова сериозно дете от семейната снимка на Кийн, замахва с ножицата към очите на другото момиченце. Представих си как внезапно алената кръв се смесва с водните боички.
— Какво стана с момиченцето?
— Спасиха лявото й око. Дясното… не можаха.
— Натали се е опитала да избоде и двете й очи?
Джон се изправи и се надвеси над мен почти в същата поза, в която по-рано бе застанала майка му.
— Натали ходи на психиатър в продължение на цяла година след това, за да го преодолее. Месеци наред се будеше от кошмари. Тя бе само на девет. Беше нещастен случай. Всички се чувствахме ужасно. Баща ми направи фонд за дарения за пострадалото момиченце. Наложи се да напуснем града, за да може Натали да започне отначало. Затова дойдохме тук — татко прие първата работа, която намери. Преместихме се през нощта като престъпници. На това място. В този проклет град.
— Божичко, Джон, не подозирах че си преживял такива ужасни неща — прошепна Мередит.
Той се облегна назад, закри лицето си с ръце и заплака.
— Не исках да кажа, че съжалявам, задето съм дошъл тук. Съжалявам, задето тя дойде, защото сега е мъртва. Опитвахме се да й помогнем. И тя е мъртва. — Изстена тихо и Мередит го прегърна смутено. — Някой уби моята сестричка.
Тази вечер нямаше официална вечеря, защото госпожа Адора не се чувствала добре, информира ме Гайла. Предположих, че това госпожа беше заради една от превземките на майка ми и се опитах да си представя как би могъл да протече разговорът: Гайла, най-добрите прислужници в най-добрите домакинства се обръщат към стопанката на дома с официалната й титла. Ние искаме да сме най-добрите, нали? Нещо от този род.
Дали причината за неразположението й беше скарването й с мен по-рано, или това с Ама, не мога да кажа. Чух ги как крякат като красиви птици в стаята на майка ми. Адора обвиняваше, съвсем основателно, Ама, че е излязла с количката за голф без разрешение. Както във всеки провинциален град жителите на Уинд Гап са вманиачени по всякакви машинарии. Семействата притежават средно по кола и половина на човек (като половината обикновено е или някаква антика с колекционерска стойност, или стара трошка на трупчета, в зависимост от дохода) плюс яхти, джетове, мотопеди, трактори, а тези от елита на Уинд Гап — колички за голф, с които по-малките деца без книжка се разхождат из града. Официално е забранено, но никой никога не ги спира. Предположих, че майка ми се е опитала да ограничи тази свобода на Ама след убийствата. Аз поне така бих направила. Крясъците им, като шум от ръждясала люлка, продължиха близо половин час. Недей да ме лъжеш, момиченце... Заканата ми беше толкова позната, ще събуди отново едно старо чувство на тревожност. Значи Ама все пак от време на време получаваше мъмрене.