— Радвам се, че двете толкова се забавлявате — троснато каза Кейти.
— При нещата, които се случват в нашия град — добави Ейнджи. Явно бяха разширили темата.
— Светът се е побъркал. Защо му е на някого да убива малки момиченца? — проплака Мими. — Клетите дечица.
— И да им вади зъбите, ето това не мога да проумея — добави Кейти.
— Иска ми се другите деца да се бяха отнасяли по-добре към тях, докато бяха живи — изхлипа Ейнджи. — Защо момичетата са толкова жестоки едно към друго?
— Другите момичета са ги тормозили? — попита Бека.
— Един ден след часовете хванали Натали в тоалетната и… отрязали косата й — изхленчи Мими. Лицето й бе подуто и изцапано. Блузата й беше в петна от спиралата за мигли.
— Накарали Ан да покаже… интимните си части на момчетата — добави Ейнджи.
— Винаги тормозеха тези две момичета само защото бяха малко по-различни — каза Кейти, като бършеше деликатно сълзите си с единия ръкав.
— Кой ги тормозеше? — попита Бека.
— Нека Камий да ти каже, нали тя прави репортаж за всичко това — отговори Кейти, като вирна брадичка: жест, който си спомнях от гимназията. Означаваше, че е решила да те тормози и е убедена, че си го заслужаваш. — Ти знаеш колко ужасна е сестра ти, нали, Камий?
— Знам, че момичетата могат да бъдат ужасни понякога.
— Какво, защитаваш ли я? — наежи се Кейти. Усетих, че се опитват да ме замесят в интригите на Уинд Гап, и изпаднах в паника. Боричкаме запулсира на прасеца ми.
— Ох, та аз дори не я познавам добре, за да я защитавам или да не я защитавам — отговорих с престорено отегчение.
— Проля ли поне една сълза за онези момиченца? — попита Ейнджи. Сега всички се бяха скупчили една до друга и ме гледаха втренчено.
— Камий дори няма собствени деца — каза жлъчно Кейти. — Не съм сигурна дали е способна да изпита тази болка.
— Много ми е жал за момиченцата — отговорих, но думите ми прозвучаха кухо, като на участничка в конкурс за красота, призоваваща за мир в целия свят. Наистина ми беше жал, но когато го изрекох, ми се стори неубедително.
— Не искам да прозвучи жестоко — започна Тиш, — но мисля, че част от сърцето ти остава завинаги безчувствено, ако нямаш деца. Като че ли никога не успява да се развие.
— Съгласна съм — каза Кейти. — Аз почувствах, че съм станала жена едва когато разбрах, че нося Макензи в себе си. Искам да кажа, в наши дни постоянно слушаме тези спорове за Бог или науката, но когато става дума за децата, и двете страни са на едно мнение. Библията казва: бъдете плодовити и се множете, а науката, е, в крайна сметка, за какво са създадени жените? За да раждат деца.
— Жени, напред — измърмори Бека.
Бека ме закара вкъщи, защото Кейти искаше да пренощува у Ейнджи. Сигурно бавачката щеше да се погрижи за любимите й момичета сутринта. Бека се пошегува на няколко пъти с прекаленото вживяване на жените в ролята на майки и аз направих вял опит да се посмея. „Лесно ти е, като имаш две деца“ — помислих си. Настроението ми съвсем се скапа.
Облякох чиста нощница и седнах по средата на леглото. „Стига ти толкова алкохол за днес“ — прошепнах. Потупах се по бузата и разкърших рамене. Нарекох се сладурана. Исках да се режа: захар пламна на бедрото ми, гадна изгаряше коляното ми. Исках да надраскам ялова на кожата си. Така щях да обявя на всички, че вътрешността ми е неизползвана. Празна и девствена. Представих си таза си разцепен, за да изложи на показ една чиста кухина като гнездо на изчезнало животно.
Онези момиченца. Светът е полудял — бе проплакала Мими и почти никой не й обърна внимание, толкова банално беше станало това оплакване. Обаче сега чувствах, че наистина е така. Тук нещо не беше наред, имаше нещо ужасно сбъркано. Представих си Боб Неш, седнал на ръба на леглото на Ан, докато се опитваше да си спомни последните думи, които е казал на дъщеря си. Видях майката на Натали разплакана, да бърше сълзите си с една от нейните стари тениски. Видях себе си като отчаяно тринайсетгодишно дете да плача на пода в стаята на сестра ми, стискайки една малка обувка на цветчета. Или Ама, също на тринайсет, вече почти жена, с прекрасно тяло и мечтаеща да бъде момиченцето, за което майка ми още скърбеше. Майка ми, как плаче за Мериан. Как ухапва онова бебе. Ама, утвърждаваща властта си над по-нисшите същества; как тя и приятелките й се кикотят, докато режат косата на Натали и къдриците падат на пода. Как Натали забива ножицата в очите на другото момиченце. Кожата ми крещеше, ушите ми кънтяха с ударите на сърцето ми. Затворих очи, притиснах ръце до тялото си и заплаках.