„Мислех, че повечето хора тук вече имат ловни пушки — споделя Дан Р. Сния, на 35, собственик на най-големия оръжеен магазин в града. — Предполагам, че сега, даже ако някой не е имал оръжие, вече има.“
Един жител на Уинд Гап, който наскоро увеличи арсенала си, е бащата на Ан Неш, Робърт, на 41.
„Имам още две дъщери и син и трябва да ги предпазя — споделя той. Неш описва покойната си дъщеря като умно дете. — Понякога имах чувството, че е по-умна от баща си. Понякога тя си мислеше, че е по-умна от баща си.“
Освен това описва дъщеря си като малко мъжкарана, също като Натали. Момиченце, което обичало да се катери по дърветата и да кара колело, каквото е правила и вечерта на отвличането си миналия август.
Отец Луи Д. Блюел от местната католическа енория казва, че убийствата са се отразили забележимо върху местните жители: посещаемостта на неделните служби се е увеличила значително и много членове на църквата му идват за духовни съвети.
„Когато се случи нещо такова, хората копнеят за духовна подкрепа — обяснява той. — Искат да знаят как е възможно да се случи подобно нещо.“
Това се опитва да разкрие и полицията.
Преди да пусне материала за печат, Къри се подигра с всички средни инициали:
— Боже, южняците обожават официалностите.
Поправих го, че технически Мисури се води в Средния запад, и той се изкиска:
— И аз технически се водя в средната възраст, обаче опитай се да го обясниш на горката Ейлийн, когато трябва да се грижи за бурсита ми.
Освен това отряза почти всички освен най-общите детайли от интервюто ми с Джеймс Капизи. Щели сме да изглеждаме прекалено наивни, ако обърнем прекалено внимание на хлапето, особено ако полицията не му вярва. Освен това отряза една сантиментална забележка за Джон от майка му: „Той е мило, добро момче.“ Това беше единственото изказване, което бях успяла да измъкна от нея, преди да ме изрита от къщата, и единственото, което можеше да оправдае посещението ми там, но Къри смяташе, че само отвлича вниманието. Сигурно беше прав. Остана доста доволен от това, че най-накрая имаме възможен заподозрян: моя „мъж от общността“. Цитираният от мен „източник, близък до полицията“, беше чиста измислица, или по-скоро един вид събирателен образ: всички, от Ричард до свещеника, смятаха, че го е извършил някой мъж от града. Не казах на Къри за тази фабрикация.
Сутринта, когато излезе статията ми, останах в леглото. Постоянно поглеждах белия старомоден телефон с шайба в очакване на гневни обаждания. Може би майката на Джон, вбесена, че съм говорила със сина й. Или Ричард, за да ме упрекне за изпуснатата информация, че подозират местен човек.
Минаха няколко часа, без нищо да се случи. Започвах все повече да се потя, пред мрежата на прозореца ми бръмчаха конски мухи, а Гайла час по час се навърташе около вратата ми нетърпелива да влезе в стаята. Спалното бельо и кърпите в къщата се сменяха ежедневно; пералнята в мазето постоянно бръмчеше. Мисля, че това беше навик, останал от времето на Мериан. Чисти, изгладени тъкани, които да ни накарат да забравим всички течности и гадни миризми, които излъчват телата ни. Бях в колежа, когато осъзнах, че обичам миризмата на секс. Веднъж, точно преди да вляза в стаята на съквартирантката си, отвътре се измъкна някакво момче, като се усмихваше смутено и тъкмо натъпкваше чорапите си в задния си джоб. Тя се излежаваше в кревата, зачервена и гола; единият й крак се поддаваше от завивките. Сладникавата, застояла миризма беше чисто животинска, като от дълбините на мечешка бърлога. Тя ми беше почти чужда, тази миризма на двама души, преспали заедно. Онази, която най-ярко си спомнях от детството, беше на белина.
Първото гневно обаждане дойде от някого, когото най-малко очаквах.
— Не мога да повярвам, че изобщо не си ме споменала в статията — закрещя Мередит Уилър по телефона. — Не си цитирала нито една моя дума. Дори изобщо не споменаваш, че съм била там. Аз бях тази, която ти доведе Джон, забрави ли?
— Мередит, никога не съм обещавала, че ще те цитирам — отговорих, подразнена от нахалното й държане. — Извинявай, ако съм ти създала такова впечатление.
Пъхнах едно меко синьо плюшено мече под главата си, но после се почувствах виновна и го върнах на края на леглото. Човек трябва да уважава детските вещи на другите.