— Още не можем да намерим мястото на убийството на нито едно от двете момичета — каза Ричард, с една ръка хванал волана, а другата преметнал на моята облегалка, — Само местата, където са изхвърлени труповете, а там местопрестъплението е доста замърсено. — Замълча за момент. — Извинявай. „Място на убийството“ звучи доста грубо.
— Повече подхожда за скотобойна.
— Леле. Каква звучна дума, Камий. Колко типична за Уинд Гап.
— Да, забравих колко сте цивилизовани в Канзас Сити.
Насочих го по един необозначен чакълест път и спряхме сред високите до коляно бурени на петнайсетина километра южно от мястото, където бе намерено тялото на Ан. Повях на врата си във влажния въздух и подръпнах дългите си ръкави, залепнали за ръцете ми. Почудих се дали Ричард надушва алкохола от миналата нощ в потта ми. Влязохме в гората, спуснахме се надолу, после се заизкачвахме. Листата на тополите трептяха, както винаги, от несъществуващ вятър. От време на време се чуваше как някое животинче се шмугва в храсталака или някоя птица излита внезапно покрай нас. Ричард вървеше спокойно след мен, като късаше листа и бавно ги надробяват на парченца по пътя. Докато стигнем мястото, дрехите ни бяха прогизнали и по лицето ми се стичаше пот. Целта ми беше стара едностайна барака, използвана някога като училищна стая, наклонена леко на една страна и обвита с лиани.
Вътре имаше половин черна дъска, закована на стената и разкрасена с цветисти рисунки на пениси, проникващи във вагини — без прилежащите им тела. Подът беше покрит със сухи листа и бутилки от алкохол, имаше даже няколко кутии от бира още от времето преди системата за бързо отваряне. Бяха останали няколко малки бюра. Върху едното имаше покривка и ваза с изсъхнали рози. Мизерно място за романтична вечеря. Надявах се, че е минала добре.
— Истинско изкуство — отбеляза Ричард, като посочи една от вулгарните рисунки. Светлосинята му риза бе залепнала за тялото му. Виждах добре очертанията на мускулестите му гърди.
— Тук най-често се събират хлапета — обясних. — Но е близо до реката и затова реших, че трябва да го видиш.
— Аха. — Погледна ме мълчаливо за секунда. — С какво се занимаваш в Чикаго, когато не работиш? — Подпря се на бюрото, взе една изсъхнала роза от вазата и започна да къса листата й.
— С какво се занимавам ли?
— Имаш ли си гадже? Сигурно имаш.
— Нямам. Отдавна не съм имала гадже.
Започна да къса венчелистчетата на розата. Не можех да разбера дали се интересува от отговора ми. Погледна ме и се усмихна широко.
— Ти си костелив орех, Камий. Не си лесна. Караш ме да се потрудя. Това ми харесва, различно е. На повечето момичета не можеш да им затвориш устата. Не се обиждай.
— Не се старая да бъда трудна. Просто не очаквах такъв въпрос — отговорих, като се окопитих. Неангажиращи общи приказки, това го владеех. — Ами ти имаш ли си гадже? Обзалагам се, че са две. Блондинка и брюнетка, за да ти отиват на вратовръзките.
— Нищо подобно. В момента нямам гадже, а последната беше червенокоса. Не отиваше на нищо, което притежавах. Затова трябваше да я разкарам. Жалко, беше добро момиче.
По принцип Ричард беше от мъжете, които не харесвам: родени и израсли без никакви лишения — красив, чаровен, умен, вероятно богат. Такива мъже никога не са ми били особено интересни; не ми носеха тръпка и обикновено бяха страхливци. Инстинктивно бягаха от ситуации, които могат да ги засрамят или да ги поставят в неловко положение. Но Ричард не ми беше скучен. Може би защото усмивката му беше малко пакостлива. Или може би защото си изкарваше хляба, като се сблъскваше с ужасни неща.
— Ти идвала ли си тук като малка, Камий? — Гласът му беше тих, почти срамежлив. Погледна настрани и на следобедното слънце косата му заблестя в златисто.
— О, да. Това е идеалното място за непозволени занимания.
Ричард се приближи, подаде ми остатъка от розата и погали с пръст потната ми буза.
— Виждам. За първи път ми се иска да съм израснал в Уинд Гап.
— Двамата с теб със сигурност щяхме да се спогодим — казах и бях искрена. Изведнъж ми стана тъжно, че никога не съм познавала момче като Ричард; някого, който ми поставя предизвикателства.
— Знаеш, че си красива, нали? — попита той. — Щях да ти го кажа, но реших, че няма да те впечатли. Затова…
Изви главата ми към себе си и ме целуна, първо бавно, после, след като не направих опит да се отдръпна, ме прегърна и провря езика си в устата ми. За първи път от три години някой ме целуваше. Прокарах ръце между плещите му и розата се разпадна при натиска в гърба му. Дръпнах яката му надолу и погалих с език врата му.