Водата започна да щипе очите ми, покри носа ми, обгърна ме изцяло. Представих си се гледана отгоре: с обезобразена кожа и лице, все още проблясващо под тънък слой вода. Тялото ми отказа да стои мирно. Корсаж, мръсен, натякване, вдовица! — закрещя то. Стомахът и гърлото ми се стегнаха в конвулсии. Пръст, курва, кух! За няколко мига си наложих дисциплина. Какъв чист начин да умреш. Цвят, разцъфнал, гиздав.
Изскочих на повърхността, вдишах отчаяно въздух. Задъхана, с извита към тавана глава. „Спокойно, спокойно — казах си. — Спокойно, момиче, ще се оправиш.“ Погалих се по бузата, започнах да се утешавам като бебе — жалка картинка — но дишането ми се нормализира.
После получих пристъп на паника. Извих ръка зад гърба си и опипах участъка здрава кожа. Още беше гладка.
Над града бяха надвиснали ниски черни облаци и слънчевите лъчи така преминаваха отстрани, че оцветяваха всичко в бледожълто, сякаш бяхме буболечки под флуоресцентна лампа. Все още не се бях окопитила от разговора с майка ми и слабата светлина ми се отразяваше добре. Имах среща с Мередит Уилър за интервю относно семейство Кийн. Истината беше, че след като сега Джон живееше в пристройката зад къщата на Мередит, нямаше начин да стигна до него, без да мина през нея. Бях сигурна, че това адски й харесва.
Минах по Главната, за да взема колата си от мястото, където я бях зарязала, преди да тръгна с Ричард миналия ден. Изтощено се отпуснах на седалката. И пак успях да стигна до дома на Мередит половин час преди срещата. Като знаех какво пудрене и контене ще падне, за да се подготви за интервюто, предположих, че ще ме настани да я изчакам на задната тераса и така ще имам възможност да видя Джон. Оказа се, че тя изобщо не си е вкъщи, но чух музика отзад и когато последвах звука, заварих четирите малки блондинки с лъскави бикини в единия край на басейна да си предават цигара марихуана и Джон, седнал на сянка в другия край, да ги зяпа. Ама беше със съвършен тен, руса и прекрасна, без следа от вчерашния махмурлук. Изглеждаше деликатна и цветна като бонбон.
При гледката на цялата тази гладка плът почувствах, че кожата ми започва да се бунтува. Нямаше да понеса разговор с тях в допълнение към остатъчната ми паника, затова останах да ги наблюдавам от ъгъла на къщата. Всеки можеше да ме види, но никой не ми обърна внимание. Трите приятелки на сестра ми скоро се излегнаха на кърпите, замаяни от марихуаната.
Ама се изправи и като гледаше Джон, започна да маже с плажно масло раменете си, гърдите си, да пъха ръце под сутиена на банския си, като внимателно наблюдаваше младежа. Джон не реагира; седеше безучастно като хлапе, което от шест часа зяпа телевизора. Колкото по-съблазнително галеше тялото си тя, толкова по-малко внимание й обръщаше той. От едната страна сутиенът й се беше смъкнал леко и отдолу се показваше стегнатата гърда. На тринайсет години, помислих си, но изпитах възхищение към нея. Когато бях тъжна, аз наранявах себе си. Сестра ми нараняваше другите хора. Когато копнеех за внимание, аз се предлагах на момчетата: Правете каквото искате; само ме харесвайте. Сексуалните предложения на Ама бяха като форма на агресия. Дълги хубави крака и тънки китки, писклив детски глас, и всичко това използвано като оръжие. Прави каквото поискам аз; и може да те харесам.
— Ей, Джон, на кого ти приличам? — извика тя.
— На малко момиченце, което се държи гадно и се мисли за по-красиво, отколкото е — отговори той. Седеше на ръба на басейна по къс панталон и тениска, със стъпала, натопени във водата. Краката му бяха покрити с фини, почти женствени тъмни косми.
— Така ли? Тогава защо не престанеш да ме зяпаш от удобното си скривалище? — каза тя, като посочи с крак към бараката за файтони, на чието единствено прозорче се виждаха сини карирани завеси. — Мередит ще ревнува.
— Искам да те държа под око, Ама. Знай, че винаги те държа под око.
Предположих, че сестра ми е влизала в стаята му без позволение и е тършувала из вещите му. Или го е чакала в леглото му.
— О, със сигурност съм ти много интересна сега — засмя се тя и се разкрачи. Изглеждаше зловещо на слабата светлина, на лицето й се образуваха сенки.
— Някой ден и твоят ред ще дойде, Ама — каза той. — Скоро.
— Голям мъж. Доколкото чух — извика тя. Кайли вдигна глава, погледна приятелката си, усмихна се и пак легна.