— И търпелив.
— Ще ти трябва. — Тя му изпрати въздушна целувка.
Амаретото се разбунтува в стомаха ми. От тази размяна на закачки започна да ми се повдига. Не ми харесваше Джон Кийн да флиртува с Ама, колкото и провокативно да се държеше тя. Все пак беше само на тринайсет.
— Привет — извиках.
Ама се надигна и размаха пръст към мен. Две от блондинките погледнаха, после пак се изтегнаха на кърпите. Джон загреба шепа вода от басейна и наплиска лицето си. Погледна ме и се усмихна смутено. Опитваше се да прецени каква част от разговора съм успяла да чуя. Бях на еднакво разстояние от двете страни и се приближих към Джон, седнах на няколко крачки от него.
— Чете ли статията? — попитах го и той кимна.
— Да, благодаря, хубава е. Поне онази част за Натали.
— Дойдох да поприказвам малко с Мередит за Уинд Гап. Може да стане дума и за Натали. Нали нямаш нищо против?
Той сви рамене:
— Няма проблем. Мередит още не се е прибрала. Нямало захар за чая. Тя се вбеси и хукна към магазина даже без да се гримира.
— Скандално.
— За Мередит, да.
— Как вървят нещата тук?
— Нормално — отговори той. Потупа леко дясната си ръка. За успокоение. Пак ми стана жал за него. — Не знам дали някъде нещата вървят добре, затова не мога да преценя дали тук е по-хубаво или по-лошо. Ако ме разбираш.
— Например: Тук всичко е ужасно и искам да умра, но не се сещам за друго място, където предпочитам да бъда. Така ли се чувстваш? — попитах. Той ме погледна с немигащи сини очи, отразяващи елипсовидния басейн.
— Точно това имам предвид. — „Свиквай“, помислих си.
— Мислил ли си да потърсиш помощ от специалист, да отидеш на психолог? Може да ти помогне.
— Да, Джон, може да помогне да овладееш импулсите си. Те могат да бъдат фатални, знаеш ли? Не искаме повече момиченца да бъдат открити с изтръгнати зъби.
Ама се беше вмъкнала в басейна и се плацикаше на два метра от нас.
Джон се изправи рязко и за секунда си помислих, че ще скочи при нея и ще я сграбчи за гърлото. Вместо това той размаха пръст, отвори уста, пак я затвори и се оттегли към бараката си.
— Това беше много жестоко — казах й аз.
— Но пък беше смешно — отбеляза Кайли, която плуваше на яркорозов надуваем дюшек.
— Какъв смотаняк — добави Келси, която мина покрай нас, плувайки кучешката.
Джодис седеше на кърпата си със свити, притиснати до брадичката колене и гледаше към бараката.
— Държа се толкова мило към мен онази нощ. Сега си толкова различна — прошепнах на сестра си. — Защо?
Въпросът ми, изглежда, я стъписа за секунда.
— Не знам. Иска ми се да мога да го поправя. Наистина.
Отдалечи се с плуване и в този момент Мередит се показа на вратата и ме извика със сприхав глас.
Домът на Уилър ми изглеждаше познат: огромен плюшен диван, масичка с модел на платноходен кораб по средата, кадифена кушетка в жизнерадостно жълтозелено, черно-бяла снимка на Айфеловата кула под остър ъгъл. Всичко като от пролетния каталог на модно списание за мебели. Та даже до лимоновожълтите чинийки, които Мередит сложи на масата с по една тарталетка с касис и желе във всяка от тях.
Тя носеше лека лятна рокля с цвят на недозряла праскова, а косата й беше спусната върху ушите и вързана на тила, за чието оформяне точно в този вид сигурно бяха отишли двайсет минути. Изведнъж много ми заприлича на майка ми. Би могла много по-убедително от мен да бъде дъщеря на Адора. Усетих надигаща се завист и се помъчих да я потисна, докато тя наливаше студен чай за всяка от нас и се усмихваше.
— Нямам представа какво ти говореше сестра ти, но предполагам, че е било нещо гадно или мръсно, затова извинявай — каза. — Макар че Ама е истинската тарторка на компанията. — Погледна тарталетата в чинията си, но не изглеждаше склонна да я яде. Беше прекалено красива.
— Ти сигурно познаваш Ама по-добре от мен — признах. — Двамата с Джон…
— Ама е едно объркано дете — прекъсна ме тя, като кръстоса крака, после пак ги изпъна, оправи роклята си. — Страхува се, че ще увехне и ще бъде издухана като сухо листо, ако цялото внимание не е върху нея. Особено на момчетата.
— Защо не обича Джон? Сега пак намекна, че той е убил Натали.
Извадих диктофона и натиснах копчето за запис отчасти защото не исках да губя време за празни приказки, отчасти защото се надявах, че ще каже нещо за Джон, което мога да включа в материала си. Ако той бе основният заподозрян поне за част от жителите на Уинд Гап, имах нужда от коментар.
— Това е типично за Ама. Просто обича да бъде гадна. Джон обича мен, а не нея и затова тя постоянно го напада. Когато не се опитва да ми го открадне. Като че ли има някакви шансове.