— Обичам, когато ми се правиш на корава репортерка. — Ричард се усмихна. Поклати глава. Побутна ме с босия си крак. — Наистина.
Отново напълни чашите. Още на обяд щяхме да сме мъртвопияни. Придърпа ме към себе си, целуна ме по ухото и пъхна езика си в него.
— Е, палавнице от Уинд Гап, колко точно непослушна си била? Разкажи ми за първия път, когато го направи. — Първият ми път беше едновременно с втория и с третия, и с четвъртия благодарение на моя познат от осми клас. Реших да се огранича с първия.
— Бях на шестнайсет — излъгах. Ако съм била по-голяма, изглеждаше по-приемливо. — Чуках се с един футболист в тоалетната по време на организирания от него купон.
Аз носех повече на пиене. Погледът на Ричард започваше да се замъглява, докато той галеше едното ми зърно през ризата.
— Мммм… и свърши ли?
Кимнах. Спомням си, че симулирах. Спомних си някаква наченка на оргазъм, но чак след като ме предадоха на третото момче. Спомням си, че си мислех колко е сладко от негова страна, когато дишаше задъхано до ухото ми и шепнеше: „Добре ли е така? Добре ли е така?“
— Искаш ли да свършиш сега? С мен? — прошепна Ричард.
Кимнах и той ме награби. Заопипва цялото ми тяло, опита се да вдигне ризата ми, после започна да се мъчи да разкопчае панталона ми и да го смъкне.
— Чакай, чакай. Не така — прошепнах. — Обичам с дрехи.
— Не. Искам да те докосвам.
— Не, съкровище, ще го направим по моя начин. Смъкнах панталона си съвсем малко и задържах ризата върху корема си, като разсейвах Ричард с умели целувки. После насочих члена му и се чукахме напълно облечени, като неравностите на кожения диван драскаха задника ми. Боклук, помпай, малко, момиченце. За първи път правех секс от десет години. Боклук, помпай, малко, момиченце! Не след дълго пъшкането му се усили достатъчно, за да заглуши крясъците на кожата ми. Едва тогава бях способна да изпитам някакво удоволствие. Онези последни няколко прекрасни мига.
След като свършихме, той остана да лежи задъхан, наполовина върху мен, все още стискайки яката на ризата ми с една ръка. Навън беше притъмняло. Чуваше се далечен тътен от наближаваща буря.
— Кажи ми кой мислиш, че го е направил — казах аз.
Погледна ме смаяно. Дали очакваше да чуе обичам те? Поигра си за минута с косата ми, погали ухото ми с език. Когато им бъде отказан достъп до останалата част от тялото, мъжете се съсредоточават върху ухото. Това сочеше опитът ми от последните десет години. Не можеше да опипва гърдите ми, задника ми, ръцете или краката ми, но изглеждаше доволен с ухото ми. Засега.
— Да си остане между нас, мисля, че е Джон Кийн. Младежът е бил много близък със сестра си. По нездравословен начин. Няма алиби. Мисля, че има влечение към малки момиченца, което се опитва да преодолее. Накрая ги убива и вади зъбите им. Това му носи възбуда. Няма да успее да се сдържа още дълго обаче. Ще търси нови жертви. В момента проверяваме дали е проявявал странно поведение във Филаделфия. Може би проблемите на Натали не са единствената причина да се преместят тук.
— Трябва ми официално изявление.
— Кой ти каза за хапането. И кого са ухапали двете момиченца — прошепна страстно на ухото ми. Навън дъждът зашуртя върху тротоара, сякаш някой пикаеше.
— Мередит Уилър ми каза, че Натали е отхапала парченце от ухото й.
— Кой друг?
— Ан е ухапала майка ми. По китката. Това е.
— Видя ли, не беше трудно. Добро момиче — прошепна той и отново погали зърното ми през ризата.
— Сега ти ми дай нещо официално.
— Не — усмихна се той. — Ще го направим по моя начин.
Ричард ме чука още веднъж следобед. Накрая най-сетне неохотно ми даде официално изявление, че имало напредък по случая и евентуално се очаква арест. Оставих го да спи и притичах в дъжда до колата си. Ама сигурно щеше да му измъкне повече информация от мен — помислих си разсеяно.
Отидох до парка „Гарет“ и останах седнала в колата да зяпам дъжда, защото не ми се прибираше вкъщи. Утре това място щеше да бъде пълно с деца, започващи дългата, мързелива лятна ваканция. Сега бях само аз, лепкава и с чувство на глупачка. Не можех да реша дали съм била употребена. От Ричард, от онези момчета, които отнеха девствеността ми, от всички. Никога не бях разсъждавала за тези неща от гледна точка на собствените си интереси. Харесвах старозаветната строгост на фразата: „тя получи, каквото заслужаваше“. Понякога това се случва на жените.
Поседях в тишината. Изведнъж се разнесе бръмчене. Жълтият шевролет спря до мен. Ама и Кайли седяха на дясната седалка отпред. Шофьорът беше рошав младеж с евтини черни очила и мръсен потник; негов по-хилав двойник седеше отзад. От колата излизаше дим и миризма на някакъв алкохол с цитрусова есенция.