От оксиконтина настроението ми се подобри и докато отивахме към къщата, си дадох сметка, че се оглеждам за лица от моята младост: момчета с късо подстригана коса и кожени якета, момичета със спираловидни къдрици и големи златни обици. Очаквах да подуша „Дракар ноар“ и „Джорджо“.
Всичко това беше в миналото. Момчетата бяха хлапаци с широки скейтърски шорти и маратонки, момичетата — с блузи с гол гръб, къси полички и пиърсинг на пъпа; и всичките ме гледаха, сякаш бях ченге. „Не съм, но одеве се чуках с едно. — Усмихвах се и кимах. — Леле, колко ми е весело“ — помислих си разсеяно.
В просторната столова масата беше избутана в единия край, за да се освободи място за танци и хладилни чанти. Ама се набута в една групичка и започна да се търка в едно момче, докато вратът му почервеня. Прошепна нещо на ухото му и след като той кимна, отвори една хладилна чанта и извади четири бири. Притисна ги до мокрите си гърди и като се преструваше, че едва ги крепи, заобиколи групичка момчета, които я загледаха впечатлено.
Момичетата не изглеждаха толкова възхитени от нея. Виждах как злостното шушукане преминава през стаята като фойерверки. Но малките блондинки имаха две преимущества. Първо бяха с местния наркопласьор, който със сигурност имаше някакво влияние. Второ, бяха по-красиви от почти всяко друго същество от женски пол тук, което означаваше, че момчетата няма да искат да ги изхвърлят. Освен това домакинът на купона беше момче, което личеше от снимките на полицата в хола — тъмнокос, хубавичък юноша, който позираше с академично облекло за абитуриентската си снимка. Отстрани имаше друга снимка, с гордите мама и татко. Познавах майката: беше по-голяма сестра на една от приятелките ми в гимназията. Мисълта, че сега съм на купон на сина й, беше първото, което ме смути.
— Обожеобожеобоже. — Брюнетка с изпъкнали очи и тениска, гордо прокламираща „Дъ Гап“, изтича покрай нас и сграбчи друго момиче с подобен жабешки вид. — Те все пак дойдоха. Тук са.
— Мамка му — отговори приятелката й. — Това е страхотно. Ще отидем ли да ги поздравим?
— Мисля, че е по-добре да изчакаме да видим какво ще стане. Ако Джей Си не ги иска, да не се бутаме около тях.
— Съгласна.
Досетих се още преди да го видя. Мередит Уилър влезе в хола, като влачеше Джон Кийн след себе си. Няколко момчета му кимнаха, други го потупаха по рамото. Трети демонстративно му обърнаха гръб и се събраха на по-плътни групички. Нито Джон, нито Мередит ме забелязаха, за мое облекчение. Тя видя групичка хилави момичета с криви крака — приятелки мажоретки, предположих — застанали до вратата на кухнята. Извика им и изприпка при тях, като остави Джон сам в хола. Отношението на момичетата беше още по-хладно от това на момчетата.
— Здравей — каза едната, без да се усмихне. — Ти не каза ли, че няма да дойдете?
— Реших, че ще е глупаво. Всеки, който има поне малко мозък, знае, че Джон е свестен тип. Не смятаме да се изолираме като някакви смотаняци само заради тази… тъпотия.
— Не е готино, Мередит. Джей Си не е окей с това — каза червенокосото момиче, което или беше гадже на Джей Си, или си мечтаеше за това.
— Аз ще говоря с него — изхленчи Мередит. — Нека да говоря с него.
— Мисля, че трябва да си вървите.
— Наистина ли са взели дрехите на Джон? — попита трето, дребно момиче, което имаше известно майчинско излъчване. От девойките, готови да държат главата на приятелката си, докато повръща.
— Да, но това е, за да отхвърлят напълно подозренията срещу него. Не защото е загазил.
— Няма значение — каза червенокосата. Вече я намразих.
Мередит огледа стаята за по-приятелски лица и ме видя. На лицето й се изписа изненада, после забеляза Келси и се намръщи ядосано.
Заряза Джон до вратата да се преструва, че си гледа часовника, връзва си обувката и по принцип не му пука, докато тълпата наоколо жужеше скандализирано, и решително се приближи до нас.
— Ти какво правиш тук?
Очите й бяха пълни със сълзи, на челото й имаше капчици пот. Въпросът прозвуча, сякаш не беше зададен към никоя от нас лично. Може би Мередит питаше себе си.
— Деймън ни доведе — изчурулика Ама. Подскочи два пъти на пръсти. — Не мога да повярвам, че ти си тук. И не мога да разбера как той има смелостта да се покаже.