— Една секунда, слънчице.
Чух бързите й стъпки надолу по стълбите и се досетих, че отива в кухнята. После — отново бързи стъпки обратно в стаята ми. Донесе чаша мляко.
— Ето, Камий, изпий го с това.
— Какво е?
— Лекарство. Ще те предпази от инфекции и ще убие всички бактерии, които си погълнала с храната.
— Какво лекарство? — настоях.
Кожата в основата на врата на майка ми почервеня и усмивката й започна да потрепва като свещ на течение. Ту грейваше, ту угасваше, за части от секундата.
— Камий, аз съм ти майка и си в моята къща.
Студени, зачервени очи. Извърнах се настрани от нея и отново ме обхвана паника. Нещо лошо. Нещо, което бях направила.
— Камий. Отвори си устата.
Успокоителен глас, увещаващ. Медицинска сестра запулсира близо до лявата ми подмишница.
Спомних си как като малка отказвах всички тези хапчета и лекарства и по този начин я изгубих. Приличаше ми на Ама с нейното екстази, как ме увещаваше, как отчаяно искаше да взема това, което ми предлагаше. Ако откажех, последствията щяха да бъдат много по-лоши, отколкото ако приемех. Кожата ми гореше на местата, където я беше дезинфекцирала, и чувството бе почти същата удовлетворителна топлина, както след порязване. Помислих си за Ама и колко доволна изглеждаше в прегръдките на майка ми, крехка и изпотена.
Завъртях се обратно и позволих на Адора да сложи хапчето върху езика ми, да сипе гъстото мляко в гърлото ми и да ме целуне.
След няколко минути вече спях. Лошият дъх нахлу в съня ми като воняща мъгла. Майка ми влезе в стаята ми и каза, че съм болна. Легна върху мен и постави устата си върху моята. Усетих дъха й в гърлото си. Започна леко да ме хапе. Когато се отдръпна, се усмихна и заглади косата ми назад. После изплю зъбите ми в ръката си.
Събудих се привечер замаяна и прегряла, със засъхнала струйка слюнка отстрани на врата ми. Немощна. Облякох тънък халат и пак заплаках, когато си спомних оголеното петно отзад на главата си. „Това е още ефектът от екстазито — прошепнах си, като се погалих по бузата. — Светът няма да се свърши заради една лоша прическа. Просто ще си вържеш косата на опашка.“
Завлякох се в коридора. Ставите ми пукаха и се кривяха, кокалчетата на пръстите ми бяха подути без видима причина. На долния етаж майка ми пееше. Почуках на вратата на Ама и чух стенание вместо поздрав.
Седеше гола на пода, лапнала палеца си, пред огромната си куклена къща. Кръговете под очите й бяха почти пурпурни и майка ми бе превързала челото и гърдите й. Ама беше увила любимата си кукла с тоалетна хартия, беше я нашарила с червен флумастер и я бе поставила седнала в леглото.
— На теб какво ти направи? — попита сънливо и с лека усмивка.
Обърнах се, за да й покажа подстриганата си коса.
— И ме накара да изпия някакво хапче, от което ми стана адски кофти и ми изсмука силите — оплаках се.
— Едно синьо ли?
Кимнах.
— Да, това й е любимо — измърмори тя. — Заспиваш прегряла и олигавена и после тя довежда приятелките си да те зяпат.
— Наистина ли го е правила?
Тялото ми се смрази. Значи съм била права: нещо ужасно предстоеше да се случи.
Тя сви рамене:
— Не ми пречи. Понякога не го гълтам, само се преструвам. Тогава и двете сме доволни. Играя си с куклите или си чета. А когато чуя, че идва, се преструвам на заспала.
— Ама? — Седнах до нея на пода и погалих косата й. Трябваше да бъда внимателна. — Тя често ли ти дава хапчета и други такива неща?
— Само когато се разболявам.
— Какво става тогава?
— Понякога вдигам температура и ме прихващат лудите, и тогава се налага да ми прави студени бани. Понякога трябва да повърна. Понякога ме втриса и се чувствам толкова скапана, че искам само да спя.
Пак се случваше. Точно както с Мериан. Изведнъж ми загорча в устата, гърлото ми се стегна. Пак заплаках, изправих се, отново седнах. Стомахът ми къркореше. Хванах се за главата. Двете с Ама бяхме болни, също като Мериан. Истината трябваше да ми се разкрие толкова очевидна, за да разбера — с близо двайсет години закъснение. Идеше ми да закрещя от срам.
— Хайде да си играем на кукли, Камий. — Тя или не забеляза сълзите ми, или не се впечатли от тях.
— Не мога, Ама. Трябва да работя. Не забравяй пак да се престориш на заспала, когато мама се появи.