Навлякох някакви дрехи върху наранената си кожа и се погледнах в огледалото. „Това, което мислиш, е лудост. Въобразяваш си. Не, не си въобразявам. Майка ми е убила Мериан. Майка ми е убила онези момиченца.“
Завлякох се в тоалетната и повърнах. Солена, топла вода пръсна обратно в лицето ми. Когато стомахът ми се оправи, осъзнах, че не съм сама. Майка ми стоеше зад мен.
— Горкичката — прошепна тя.
Опитах се да избягам по-далеч от нея, запълзях на четири крака. Притиснах се в стената и погледнах Адора.
— Защо си облечена, миличка? — попита тя. — Не може да ходиш никъде.
— Трябва да изляза. Имам работа. Свежият въздух ще ми се отрази добре.
— Камий, връщай се в леглото. — Гласът й беше напрегнат и писклив. Тя отиде до леглото, дръпна завивките и потупа по дюшека. — Хайде, слънце, трябва да пазиш здравето си.
Скочих на крака, грабнах ключовете си от масата и хукнах към вратата покрай Адора.
— Не мога, мамо. Няма да се бавя.
Оставих Ама горе с нейните болни кукли и изкарах колата толкова бързо, че ударих предната броня на мястото, където стръмната алея рязко губеше наклон, за да се изравни с улицата. Една дебелана, която буташе бебешка количка, ме погледна и поклати неодобрително глава.
Карах без цел, опитвах се да събера мислите си, припомнях си всички хора, които познавах в Уинд Гап. Имах нужда някой да ми каже категорично, че греша за Адора, или пък да потвърди, че съм права. Някой, който я познава, който има поглед на възрастен върху детството ми, който е бил тук, докато мен ме е нямало. Изведнъж се сетих за Джаки О‘Нийл, нейната плодова дъвка, дъха й на алкохол и клюките й. Необичайно грижовното й, майчинско държание към мен и онези нейни думи, които сега звучаха като предупреждение: „Толкова много неща се объркаха.“ Точно Джаки ми трябваше, отхвърлена от Адора, без никакви задръжки, жена, която познаваше майка ми цял живот. И която явно искаше да каже нещо.
Къщата на Джаки беше само на няколко минути: луксозна съвременна вила в стила на плантаторските домове отпреди гражданската война. На моравата отпред хилав, блед младеж сновеше напред-назад със самоходна косачка. Седеше прегърбен и пушеше цигара. Голият му гръб беше покрит с грозни обриви, толкова големи, че приличаха на язви. Още едно наркоманче. Джаки спокойно можеше да спести излишното прехвърляне на пари и да дава надницата му направо на наркопласьора.
Познавах жената, която ми отвори. Джери Шилт — беше в гимназията една година преди мен. Носеше колосана бяла униформа, също като Гайла, и все още имаше онази кръгла розова бенка на бузата, заради която навремето я съжалявах. Когато видях Джери, такова невинно лице от миналото, за малко не се качих обратно в колата и не си тръгнах, забравила всички тревоги. Присъствието на толкова обикновен човек в моя свят поставяше под съмнение онова, което си мислех. Но не си тръгнах.
— Здравей, Камий, с какво мога да ти помогна?
Изглеждаше абсолютно незаинтересована от причината за посещението ми и тази очевидна липса на любопитство я отличаваше от всички други жени в Уинд Гап. Може би нямаше приятелки, с които да клюкарства.
— Здравей, Джери, не знаех, че работиш за О‘Нийл.
— Няма откъде да знаеш — отговори равнодушно.
Тримата синове на Джаки О’Нийл бяха родени един след друг и сигурно бяха някъде около двайсетте: на двайсет, двайсет и една, двайсет и две, може би. Спомнях си ги като набити, дебеловрати момчета, които винаги носеха полиестерни футболни шорти и големи златни пръстени с яркосин камък и емблемата на гимназия „Калхун“. Имаха необичайно кръглите очи на Джаки и блестящо бели зъби с обратна захапка. Джими, Джаред и Джони. Сега чух поне двама от тях, върнали се от колежа за лятната ваканция, да подхвърлят топка в задния двор. Съдейки по агресивно-пасивното изражение на Джери, явно беше решила, че най-добрият начин да ги изтърпи е, като стои далеч от тях.
— Върнах се… — започнах.
— Знам защо си тук — каза тя, нито обвинително, нито с разбиране. Отбелязваше факт. Аз бях само още едно неудобство в ежедневието й.
— Майка ми е приятелка на Джаки и реших…
— Знам кои са приятелките на Джаки, повярвай ми.
Не изглеждаше склонна да ме пусне. Изгледа ме изпитателно, после — колата зад мен.
— Джаки е приятелка на много от майките на твоите приятелки — добави.
— Ммм. Напоследък нямам много приятели тук. — В действителност се гордеех с този факт, но нарочно си придадох разочарован вид. Колкото повече спечелех симпатията й, толкова по-скоро щях да вляза, а чувствах спешна нужда да говоря с Джаки, преди да се разколебая. — Даже когато живеех тук, не мисля, че имах много приятели.