— Майка ми престана ли да боледува, след като Джоя почина?
— За известно време беше добре — отговори Джаки, като ме погледна над чашата си. — Но скоро се появи Мериан и майка ти вече нямаше време да боледува.
— Майка ми беше ли… — Почувствах как в гърлото ми се надига стон и затова го преглътнах с разредена водка. — Майка ми беше ли… добър човек?
Джаки отново се изкикоти. Лапна едно шоколадче и нугата полепна по зъбите й.
— Това ли искаш да разбереш? Дали е била добър човек? — Замълча за момент. — Ти как мислиш? — добави подигравателно.
Пак дръпна чекмеджето, отвори три шишенца, изтърси по едно хапче от всяко от тях и ги подреди от най-голямото към най-малкото върху опакото на лявата си ръка.
— Не знам — отговорих. — Никога не съм била близка с нея.
— Но си била близо до нея. Не си играй с мен, Камий. Това ме уморява. Ако смяташе, че майка ти е добър човек, нямаше да бъдеш тук с най-добрата й приятелка, за да питаш дали е била такава.
Взе хапчетата едно по едно, от най-голямото към най-малкото, сдъвка ги заедно с едно шоколадче и ги глътна. На гърдите й имаше купчина обелки, устните й още бяха намазани с червено, по зъбите й имаше полепнал гъст карамел. Краката й бяха започнали да се потят в ръцете ми.
— Извинявай. Права си — казах. — Мислиш ли, че тя е… болна?
Джаки спря да дъвче, постави ръка върху моята и си пое дъх с въздишка.
— Нека да го кажа ясно сега, защото твърде дълго мисля за това, а мислите вече ми играят номера — почват да ми се изплъзват, сещаш се. Като да се опитваш да хванеш риба. — Наведе се и стисна ръката ми. — Адора те поглъща и ако не й позволиш, става по-лошо за теб. Виж какво се случва с Ама. Виж какво се случи с Мериан.
„Да“ — помислих си. Точно под лявата ми гърда ме загъделичка вързоп.
— Е, какво мислиш? — настоях. „Хайде, кажи го“, добавих мислено.
— Мисля, че е болна, и също мисля, че е заразна — прошепна Джаки и бучките лед в чашата й задрънчаха от треперенето на ръцете й. — И мисля, че е време да си вървиш, сладурче.
— Извинявай, не исках да ти досаждам с присъствието си.
— Имам предвид да се махнеш от Уинд Гап. Тук не е безопасно за теб.
След по-малко от минута затворих вратата, оставяйки Джаки втренчена в своята снимка, злобно ухилена на стената над камината.
14
Едва не се спънах на стълбите на Джаки, така трепереха краката ми. Зад себе си чух момчетата й да скандират бойния вик на футболния отбор на гимназия „Калхун“. Завих в съседната пресечка, спрях под няколко черници и опрях главата си на кормилото.
Дали майка ми наистина е била болна? Ами Мериан? Ама и аз? Понякога си мисля, че болестта стои скрита във всяка жена и чака подходящия момент да се появи. Познавах толкова много болни жени. Жени с хронични болки, с бавно развиващи се заболявания. Жени с влошено състояние. Мъжете, да, те чупеха крайници, имаха болки в гърба, претърпяваха една-две операции, за изваждане на сливиците или поставяне на изкуствена става. Жените биваха обладани от болести. Нищо чудно, имайки предвид всичко, което преминава през женското тяло. Тампони и вагинални разширители. Пениси, пръсти, вибратори и какво ли не още между краката, отзад, в устата. Мъжете обожават да вкарват разни неща в жените, нали? Краставици, банани, бутилки, перлен гердан, маркер, юмрук. Веднъж един тип искаше да ми вкара уоки-токи. Не се съгласих.
Болни, по-болни, още по-болни. Дали беше наистина, или въображаемо? Дали Ама наистина беше болна и имаше нужда от лекарствата на майка ми, или лекарствата бяха това, което я разболяваше? Дали синьото хапче бе причината да повръщам, или ме беше предпазило от по-сериозно заболяване?
Дали Мериан щеше да бъде мъртва, ако Адора не й беше майка?
Знаех, че трябва да се обадя на Ричард, но не можех да измисля какво да му кажа. Че съм уплашена? Че съм получила възмездие? Че искам да умра? Минах покрай къщата на майка ми, продължих към свинефермата и спрях пред „Хийла“, уютния квадратен бар без прозорци, където всеки, който разпознае дъщерята на шефката, би бил достатъчно разумен, за да не я закача.