Вътре миришеше на свинска кръв и урина; даже пуканките в купички воняха на месо. Двама мъже с бейзболни шапки и кожени якета, с големи мустаци и намръщени лица, ме погледнаха за момент и пак сведоха очи към бирите си. Барманът ми наля бърбън, без да каже нищо. На уредбата вървеше песен на Карол Кинг. На второто питие барманът посочи зад мен и попита:
— Него ли търсиш?
Джон Кийн седеше наведен над чашата си в единственото сепаре на бара и човъркаше разкъртения ръб на масата. Бледата му кожа беше порозовяла от алкохола и от влажните му устни и начина, по който примляскваше, личеше, че вече е повръщал поне веднъж. Взех чашата си и седнах срещу него. Не казах нищо. Той се усмихна, протегна ръка към моята.
— Здрасти, Камий. Как си? Изглеждаш толкова красива и чиста. — Огледа се. — Тук е… тук е толкова мръсно.
— Добре съм, Джон, предполагам. А ти добре ли си?
— О, да, супер съм. Убиха сестра ми, всеки момент може да ме арестуват, а приятелката ми, която се беше лепнала за мен от самото ми идване в този скапан град, започва да осъзнава, че вече не съм най-харесваното момче в града. Не че особено ми дреме. Тя е сладка, но не…
— Не е вълнуваща — подсказах аз.
— Да. Да. Мислех да скъсам с нея, преди да се случи това с Натали. Сега не мога.
Такъв ход щеше да бъде внимателно анализиран от целия град — от Ричард също. Какво означава? Дали доказва вината му?
— Няма да се върна при нашите — измърмори. — Предпочитам да отида в проклетата гора и да се гръмна, отколкото да се върна там и всички вещи на Натали да ме зяпат.
— Разбирам те.
Той взе солницата и започна да я върти разсеяно.
— Ти си единствената, която ме разбира. Знаеш какво е да изгубиш сестра си и всички да очакват от теб да го приемеш. Да продължиш напред. Ти прие ли го? — Изрече думите с такава горчивина, че очаквах езикът му да пожълтее.
— Никога няма да го приемеш — казах му. — То е като зараза. Мен ме съсипа. — Стана ми хубаво, че го изрекох на глас.
— Защо всички си мислят, че е толкова странно да скърбя за Натали?
Джон изпусна солницата и тя падна на пода. Барманът ни изгледа сърдито. Вдигнах я, оставих я от моята страна на масата и хвърлих щипка сол зад гърба си и за двама ни.
— Предполагам, че когато си млад, хората очакват да приемаш нещата по-леко — отбелязах. — Освен това си момче. Момчетата не са емоционални.
Той изсумтя презрително:
— Нашите ми купиха една книга: „Скърбящи мъже“. Пишеше, че понякога просто трябва да забравиш, да отречеш. Че отрицанието може да бъде добре за мъжа. Затова се опитах да поседя един час и да се преструвам, че ми е все едно. Седях в стаята си при Мередит и си мислех за… тъпотии. Просто зяпах през прозореца едно късче синьо небе и си повтарях: „Всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред.“ Като малко дете. И след като свърших, вече бях сигурен, че нищо няма да бъде наред. Даже ако хванат убиеца, няма да бъде наред. Не знам защо всички казват, че ще се почувстваме по-добре, след като арестуват някого. Сега изглежда, че този някой, когото ще арестуват, най-вероятно ще съм аз. — Изсмя се мрачно и поклати глава. — Това е пълна лудост. — После изведнъж изрече: — Искам още едно! Ще пиеш ли още едно с мен?
Вече беше много пиян, но аз никога не бих лишила свой другар по страдание от утехата на пълното алкохолно опиянение. Понякога това е най-логичният път. Винаги съм била убедена, че трезвият разум е за коравосърдечните. Обърнах един шот на бара, за да наваксам, и се върнах на масата с два бърбъна. Моят — двоен.
— Изглежда, като че ли някой специално е избрал единствените две момиченца в Уинд Гал, които имаха характер, за да ги убие. — Джон отпи глътка бърбън. — Мислиш ли, че сестрите ни можеха да бъдат приятелки.
„Може би — помислих си. — На онова въображаемо място, където и двете са живи и където Мериан никога няма да порасне.“
— Не — отговорих и неочаквано се засмях. Той също се засмя.
— Значи твоята мъртва сестра е прекалено добра за моята мъртва сестра, така ли? — измърмори той.
Пак се засмяхме, но настроението ни отново се скапа и пак мрачно надигнахме чашите; Вече се чувствах замаяна.
— Не съм убил Натали — прошепна той.
— Знам.
Хвана ръката ми, притисна пръстите ми върху своята.
— Ноктите й бяха лакирани. Така я намериха. Някой е лакирал ноктите й — измърмори.
— Може би тя си ги е лакирала.
— Натали мразеше такива неща. Даже рядко позволяваше да й решат косата.