Замълчахме за няколко минути. Карол Кинг се беше сменила с Карли Саймън. Нежни женски гласове в бар за касапи.
— Много си красива — каза Джон.
— И ти.
На паркинга Джон непохватно извади ключовете си. Послушно ми ги даде, когато му казах, че е прекалено пиян, за да шофира. Не че аз бях по-трезва. Тръгнах да го карам към Мередит, но когато наближихме, той поклати глава и ме помоли да отидем в мотела извън града. Същия, в който бях преспала на идване насам — малко убежище, в което да се подготвиш за Уинд Гап и неговите предизвикателства.
Карахме със смъкнати прозорци и топлият нощен въздух нахлуваше в колата, прилепваше фланелката на Джон върху гърдите му и развяваше дългите ми ръкави. Освен буйната коса той нямаше почти никакво друго окосмяване. Дори ръцете му имаха съвсем фин пух. Изглеждаше почти гол, нуждаещ се от защита.
Платих стаята, номер 9, защото Джон нямаше кредитна карта, и му отворих вратата, за да влезе, сложих го да седне на леглото и му налях хладка вода в пластмасова чаша. Той седеше загледан в краката си и отказа да я вземе.
— Джон, трябва да пийнеш малко вода.
Изгълта я наведнъж и хвърли чашата до леглото. Сграбчи ръката ми. Опитах се да се освободя — повече по инстинкт, отколкото заради друго — но той я стисна по-силно.
— Онзи ден видях и това — каза, като повтори с пръст очертанията на н-то в окаян точно под левия ми ръкав. Протегна другата си ръка и погали лицето ми. — Може ли да видя?
— Не.
Пак опитах да се освободя.
— Дай да видя, Камий.
— Не може, Джон. Не показвам на никого.
— На мен ще покажеш.
Нави ръкава ми и присви очи. Опитваше се да разгадае линиите върху кожата ми. Не знам защо му позволих. Той беше любопитен, добронамерен. Бях изтощена от деня. И адски уморена да се крия. Повече от десет години бях посветила на това криене. Нямаше случай на общуване с други хора — приятели, информатори, продавачката в супермаркета — в който да не съм се тревожила кой от белезите ми откъде ще се покаже. Нека Джон да ги разгледа. О, да, нека да ги разгледа. Нямах нужда да се крия от някого, който копнее за забвение със същия плам, с който и аз.
Той нави другия ми ръкав и сега и двете ми ръце бяха изложени на показ пред него, толкова голи, че дъхът ми секна.
— Никой ли не е виждал това?
Поклатих глава.
— Колко време си го правила, Камий?
— Дълго.
Втренчи се в ръцете ми, вдигна ръкавите по-нагоре. Целуна ме по средата на уплашен.
— Така се чувствам сега — каза, като погали с пръсти белезите и това ме накара да настръхна. — Дай да видя всичките.
Вдигна ризата над главата ми, а аз седях като послушно дете. Бавно събу обувките и чорапите ми, после панталона. По бельо затреперих в студената стая, на течението от работещия с пълна сила климатик. Джон дръпна завивките, даде ми знак да легна до него. Подчиних се, едновременно трескава и смразена.
Той вдигна ръцете ми, краката ми, обърна ме по гръб. Четеше тялото ми. Изричаше думите на висок глас, гневни и в същото време безсмислени: фурна, гадене. Съблече своите дрехи, сякаш усети някаква неравнопоставеност, хвърли ги на топка на пода и продължи да чете. Питка, злобен, кълбо, четка. Разкопча сутиена ми отпред с бързо движение на пръстите и го свали. Цвете, доза, бутилка, сол. Беше се възбудил. Допря устни до зърната ми и това беше първият път, откакто бях започнала сериозно да се наранявам, когато позволявах на мъж да го направи. Четиринайсет години.
Опипваше ме и аз не се съпротивлявах: гърба ми, гърдите ми, бедрата ми, раменете ми. Плъзна език в устата ми, надолу по врата ми, върху зърната ми, между краката ми, после пак в устата ми. Вкусих себе си чрез него. Думите мълчаха. Почувствах се пречистена.
Насочих го в себе си и свърших бързо и мощно; после още веднъж. Усетих сълзите му върху раменете си, докато потрепваше вътре в мен. Заспахме прегърнати и само една дума се обади веднъж: поличба. Добра или лоша, не знаех. Предпочетох да си мисля, че е добра. Каква глупачка.
Рано сутринта клоните на дърветата пред прозореца блестяха като стотици ръчички. Отидох гола до умивалника, за да напълня чашата с вода (и двамата имахме махмурлук, и бяхме жадни), и на бледата светлина думите, гравирани върху тялото ми, отново оживяха. Край на облекчението. Горната ми устна неволно се повдигна и зъбите ми се оголиха от отвращение при вида на кожата ми и аз се загърнах с кърпа, преди да се върна в леглото.
Джон отпи глътка вода, хвана нежно главата ми и сипа малко в устата ми, после изпи остатъка. Подръпна кърпата, но аз я задържах и поклатих глава.