— Откъде искаш да започнем, Камий? — Седна на едно кресло и подпря главата си с ръце; вратовръзката му увисна между краката.
— Не е това, което изглежда, Ричард. Знам, че звучи като клише, но е вярно. — Отричай, отричай, отричай.
— Камий, само преди четирийсет и осем часа правихме секс, а те намирам в хотелска стая с главния заподозрян в разследване за убийство на деца. Даже да не е това, което изглежда, пак е лошо.
— Не го е извършил той, Ричард. Сигурна съм, че не е бил той.
— Така ли? За това ли си говорихте, докато те чукаше?
„Добре, гняв — помислих си. — С това мога да се справя. По-добре от отчаяние.“
— Нищо такова не се е случило, Ричард. Намерих го в „Хийла“ пиян и се разтревожих, че може да се нарани. Заведох го в мотела, защото исках да остана с него и да го изслушам. Трябваше да говоря с него заради статията. И знаеш ли какво научих? Твоето разследване е съсипало това момче, Ричард. И най-лошото е, че според мен ти дори не си убеден, че той е убиецът.
Само последното изречение беше съвсем вярно и аз осъзнах това едва след като изрекох думите. Ричард беше умен мъж, добро ченге, амбициозен, работеше по тежък случай и целият град крещеше за арест, а той все още нямаше никакъв напредък. Ако имаше срещу Джон дори малко повече от чисти пожелания, щеше да го задържи още преди дни.
— Камий, каквото и да си мислиш, ти не знаеш всичко за това разследване.
— Ричард, повярвай ми, никога не съм си мислила, че знам всичко. Винаги съм се чувствала безполезен страничен наблюдател. Ти успя да ме изчукаш и пак да не ми дадеш нищо. Не пускаш грам информация.
— Аха, още ли се сърдиш за това? Мислех, че си голямо момиче.
Тишина. Изсъскване и лимонов спрей. Дори долавях тиктакането на големия сребърен часовник на ръката на Ричард.
— Нека да ти покажа какво добро момиче мога да бъда — казах аз.
Отново действах на автопилот като в доброто старо време: отчаяно копнеех да му се подчиня, да го накарам да се почувства по-добре, да го накарам отново да ме харесва. За няколко минути миналата нощ се бях почувствала страшно спокойна и появата на Ричард на вратата сутринта бе разбила остатъците от това спокойствие. Исках си го обратно.
Застанах на колене и започнах да свалям ципа на панталона му. За секунда той постави ръка на главата ми. После се осъзна и ме сграбчи грубо за раменете.
— Камий, за бога, какво правиш? — Осъзна колко силно ме е стиснал, отхлаби хватката си и ме вдигна на крака.
— Само искам да оправя нещата между нас. — Започнах да разкопчавам ризата му, като избягвах да го поглеждам в очите.
— Така няма да ги оправиш, Камий. — Целуна ме почти целомъдрено по устните. — Трябва да знаеш това, преди да продължиш. Просто трябва да го знаеш, точка.
После ме помоли да си тръгна.
Опитах се да подремна няколко неспокойни часа на задната седалка в колата. Нещо като да се опитваш да прочетеш надпис в пролуките между вагоните на преминаващ влак. Събудих се лепкава и изнервена. Купих си четка и паста за зъби от една бензиностанция; също спрей за коса и най-силно миришещия дезодорант, който намерих. Измих си зъбите в тоалетната на бензиностанцията, после се напръсках с дезодоранта под мишниците и между краката и оформих косата си със спрея. Резултатът беше смрад на пот и секс, недобре замаскирана от натрапчив аромат на ягоди и алое.
Нямаше да понеса да се видя с майка ми вкъщи и в пристъп на лудост реших да поработя. (Като че ли все още можех да напиша статия. Като че ли ситуацията не отиваше към пълна катастрофа.) Спомних си, че Джери Шилт спомена Кейти Лейси, и реших да отида да поговоря пак с моята бивша съученичка. Тя бе ходила като доброволка в началното училище и беше помагала за подготовката както на Ан, така и на Натали. Моята майка също беше работила като доброволка в училището — желана, престижна позиция, до която се допускаха само жени, които не работят. Отговорностите им включваха да се появяват в училището два пъти седмично и да помагат за организирането на уроците по изобразително изкуство, трудово обучение и музика, а за момичетата — в четвъртък шиене. Поне по мое време имаше шиене. В наши дни вероятно се занимаваха с нещо „по-джендърнеутрално“ и модерно. Работа с компютър или готвене на микровълнова фурна за начинаещи.