Кейти беше от жените, които предпочитат да шетат цял ден, да търкат плочките в кухнята с четка за зъби, да вадят боклучета между дъските на пода с клечка за зъби, отколкото да говорят по каквато и да е неудобна тема. Поне беше трезва. Все пак успях да я подлъжа да поговорим за Ан и Натали, гарантирах й анонимност и пуснах диктофона. Момиченцата били сладки, мили и чаровни — задължителните хвалебствия за мъртвите. После:
— Все пак имахме една неприятна случка с Ан на урока по шиене. — Аха, значи още имаха занимания по шиене. Би трябвало да ми подейства утешително, предполагам. — Убоде Натали Кийн по бузата с иглата си. Мисля, че се целеше в окото, както Натали е направила с онова момиченце в Охайо. — Филаделфия, поправих я мислено. — За няколко минути двете си седяха кротко и мирно една до друга — не бяха приятелки, бяха в различни класове, но уроците по шиене са отворени. Ан си тананикаше нещо, приличаше на малка майка. И изведнъж се случи.
— Колко тежко беше ранена Натали?
— Хъм, не много. Двете с Рей Уайткарвър… сега е учителка на втори клас. Преди беше Рей Фини, няколко години след нас… и изобщо не беше фина. Поне не тогава, но сега е свалила няколко кила. Та двете с Рей издърпахме Ан и иглата остана да стърчи от бузата на Натали само два-три сантиметра под окото. Тя не заплака, нищо такова. Само дишаше задъхано като ядосан кон.
Представих си как Ан, със смахнатата й прическа, прекарва иглата през плата и изведнъж си спомня за Натали и ножицата — агресията, заради която е изпъквала сред другите деца. И преди да помисли, рязко движение и иглата пробожда плътта — по-лесно, отколкото можеш да си представиш — и спира в костта. Натали — с тънкото парче метал, стърчащо от бузата й, като миниатюрен сребърен харпун.
— И го направи без видим повод?
— Едно нещо, което научих за тези двете: нямаха нужда от повод, за да направят някоя беля.
— Другите момичета тормозеха ли ги? Двете бяха ли изложени на стрес?
— Ха! Ха!
Смехът й бе на искрена изненада, но прозвуча заучено и престорено. „Ха! Ха!“ Като котка, която те поглежда и изрича с човешки глас: „Мяу“.
— Не бих казала, че ходеха с голямо желание на училище — продължи Кейти. — Но по-добре да попиташ милата си сестричка за това.
— Казваш, че Ама ги е тормозила…
— Бог да е на помощ, когато влезе в гимназията.
Изчаках мълчаливо, докато Кейти се настрои да говори за сестра ми. Все лоши неща, предположих. Нищо чудно, че толкова се зарадва да ме види.
— Спомняш ли си как ние владеехме „Калхун“? Как всичко, което харесвахме, ставаше готино, а ако нарочехме някого, всички го намразваха?
Говореше замечтано, сякаш си фантазираше, за свят от сладолед, в който живеят плюшени зайчета. Само кимнах. Спомням си особено жестока постъпка от моя страна. Познавах едно момиче, Лий Ан, бивша приятелка от началното училище, която веднъж прояви прекалена загриженост за душевното ми състояние, като намекна, че може би имам депресия. Един ден демонстративно я игнорирах, когато дотича при мен да ми каже нещо преди часовете. Още си я спомням ясно: стиснала учебниците си под мишница, с онази нелепа щампована пола, с леко наведена глава винаги когато говореше с мен. Обърнах й гръб, заградих я от другите момичета, с които говорех в момента, и се подиграх на консервативните й църковни дрехи. Момичетата много харесаха шегата. Цяла седмица й се подиграваха. През останалите две години в училище Лий Ан сядаше винаги с учителите на обяд. Можех да спра тормоза само с една дума, но не го направих. Исках да стои далеч от мен.
— Сестра ти е като нас по три. И е склонна на доста изстъпления.
— Какви изстъпления?
Кейти извади пакет леки цигари от едно чекмедже на масата и запали една с кибрит, който взе от полицата на камината. Все още пушеше тайно.
— Ами, тя и онези три момичета, онези малки руси същества, които вече имат цици, четирите командват училището, а Ама командва тях. Положението е сериозно, уверявам те. Понякога номерата им са забавни, но в повечето случаи са доста гадни. Например карат едно дебеличко момиче да им сервира обяда всеки ден и преди да я пуснат да си върви, трябва да изяде нещо, без да използва ръце, просто да го вземе от чинията с уста. — Кейти сбърчи нос, но иначе не изглеждаше особено възмутена. — Накараха друго момиченце да вдигне полата си и да се покаже на момчетата. Защото нямала гърди. Накараха я да говори мръсотии, докато го прави. Говори се, че взели една своя бивша приятелка, Рона Дийл, завели я на купон, напили я и… и я дали като подарък на по-големите момчета. Стоели да пазят пред стаята, докато онези свършат с нея.