— Те са едва на тринайсет! — възкликнах. Замислих се какво аз бих правила на тази възраст. За първи път си дадох сметка колко възмутително млади са тези момичета.
— Тези четирите са доста преждевременно развити. Ние с теб също сме правили щури неща, а не бяхме много по-големи. — Гласът на Кейти прозвуча по-пресипнало заради дима. Тя издиша и над нас надвисна синкаво облаче.
— Никога не сме правили нещо толкова жестоко.
— Но сме били доста близко, Камий. — „Говори от свое име“, помислих си. Втренчихме се една в друга, мислено претегляйки прегрешенията си.
— Както и да е, Ама много тормозеше Ан и Натали — продължи Кейти. — Много мило от страна на майка ти, че толкова се грижеше за тях.
— Майка ми е давала частни уроци на Ан, знам.
— О, тя работеше с тях, когато идваше като доброволка, водеше ги вкъщи, хранеше ги след училище. Понякога даже идваше по време на междучасието, стоеше на оградата и гледаше как си играят.
Представих си майка си, пъхнала пръсти през телената мрежа, да гледа жадно децата в училищния двор. Също: облечена в бяло, ослепително бяло, хванала Натали с една ръка и поставила показалеца на другата пред устата си, за да даде знак на Джеймс Капизи да мълчи.
— Свършихме ли? — попита Кейти. — Малко се уморих да говоря за всичко това. — Изключи диктофона ми. — Е, чух за теб и красивия полицай — добави с усмивка.
Един кичур коса се беше измъкнал от опашката й и аз си спомних как веднъж наведена лакираше ноктите на краката си и ме разпитваше за едно момче от бейзболния отбор, на което беше хвърлила око. Опитах се да не присвия издайнически очи при споменаването на Ричард.
— О, слухове — усмихнах се. — Ерген, неомъжена жена… животът ми изобщо не е толкова интересен.
— Джон Кийн може би не мисли така.
Кейти извади друга цигара, запали я, дръпна и издиша, като ме гледаше втренчено с порцелановите си сини очи. Този път не се усмихна. Знаех, че мога да изиграя картите си по два начина. Можех да й споделя някои подробности и да задоволя любопитството й. Ако Кейти вече знаеше в десет часа, до обяд новината щеше да обиколи цял Уинд Гап. Или можех да отрека, да рискувам да я ядосам и да изгубя благоразположението й. Вече имах интервюто и нямах никакво желание да запазя добри отношения с нея.
— О, пак слухове. Хората тук явно нямат по-добро занимание от това да измислят клюки.
— Нима? На мен ми прозвуча доста правдоподобно. Ти винаги си била готова да се забавляваш.
Станах. Нямах търпение да се махна. Кейти ме изпрати, като нервно хапеше бузата си отвътре.
— Благодаря за отделеното време, Кейти. Много ми беше приятно пак да те видя.
— На мен също, Камий. Приятно прекарване в града.
Вече бях слязла няколко стъпала, когато тя ме извика:
— Камий?
Обърнах се. Кейти стоеше с левия крак, извит навътре — стойка, която имаше още в училище.
— Един приятелски съвет. Прибери се вкъщи и се изкъпи. Смърдиш.
Послушах съвета й и се прибрах. Във въображението ми се прескачаха сцени с майка ми, все зловещи. Поличба. Думата отново запулсира върху кожата ми. Представих си как хилавата Джоя, с разрешена коса и дълги нокти, бели кожата на майка ми. Майка ми, с нейните хапчета и отвари, да реже косата ми. Мериан — сега само скелет в ковчега, с бяла копринена панделка, стегната около мъртвите руси къдрици, като изсъхнал букет. Майка ми, грижеща се за онези агресивни момиченца. Или опитваща се да го прави. Натали и Ан едва ли са страдали много от грижите й. Адора мразеше момиченца, които не капитулират пред налудничавото й майчинско поведение. Дали тя беше лакирала ноктите на Натали, преди да я удуши? Или след като го е направила?
Лудост е да мислиш тези неща. Лудост е да не ги мислиш.
15
На верандата бяха подредени три малки розови велосипеда, украсени с бели плетени кошници и панделки, вързани на кормилата. Надникнах в една от кошниците и видях голяма опаковка гланц за устни и цигара марихуана в пликче за сандвичи.
Промъкнах се през една странична врата и тихо се качих по стълбите. Момичетата бяха в стаята на Ама, кискаха се високо, пищяха весело. Отворих вратата, без да почукам. Грубо, но не можех да понеса това промъкване, този стремеж да се преструвам невинно на възрастен. Трите блондинки стояха в кръг около Ама. Обезкосмените им хилави крака се открояваха под късите полички и шортите. Ама седеше на пода и човъркаше нещо по куклената си къща. До нея имаше тубичка универсално лепило, а косата й беше събрана на главата и вързана с голяма синя панделка. Когато поздравих, четирите ме приветстваха с писък и изненадани, престорени усмивки, като уплашени птици.