Спряхме на същото място, откъдето бяхме гледали реката миналия път. Тя течеше бавно под нас в тъмното и повърхността проблясваше на петна под лунната светлина. Беше като да гледаш бръмбар, пълзящ сред нападали листа.
— Сега е мой ред да използвам клише — каза Ричард, застанал с профил към мен. — Да, отначало имах интерес към теб, защото исках информация за майка ти. Но после искрено се привързах към теб. Доколкото човек може да се привърже към някого, толкова затворен, колкото теб. Разбира се, мога да си обясня защо. Отначало мислех да те разпитам официално, но нямах представа колко близки сте с Адора и не исках да усети, че я подозирам. Освен това не бях сигурен, Камий. Исках да я наблюдавам още малко. Беше само интуиция. Слухове, чути тук и там, за теб, за Мериан, за Ама и майка ти. Вярно е също, че жените не отговарят на профила за такова престъпление. Не и за сериен убиец на деца. После погледнах на нещата от друг ъгъл.
— Какъв? — Гласът ми беше глух, като стъргане по метал.
— Онова хлапе, Джеймс Капизи. Постоянно мислех за него и за неговата зла вещица от приказките. — Като че ли повтаряше думите на Бевърли за братя Грим. — Все още се съмнявам, че е видял майка ти, но мисля, че си е спомнил нещо, чувство или подсъзнателен страх, което е създало онзи образ във въображението му. Замислих се каква жена би тръгнала да убива малки момиченца и да им вади зъбите. Жена, която иска да има пълен контрол. Жена, чийто майчин инстинкт е нарушен. Ан и Натали са били… обгрижени, преди да бъдат убити. Родителите и на двете са забелязали нетипични подробности. Ноктите на Натали са били лакирани в яркорозово. Краката на Ан са били обезкосмени. Устните и на двете са били разкрасени с червило.
— Ами зъбите?
— Не е ли усмивката най-доброто оръжие на едно момиче? — попита Ричард. Най-сетне се обърна и ме погледна. — А в случая с тези две момичета, буквално оръжие. Когато ти ми разказа за ухапванията, всичко ми се изясни. Убиецът беше жена, която мрази проявлението на сила при другите жени, смята го за вулгарно. Опитала се е да се държи като майка на двете момиченца, да ги командва, да ги формира според собствените си представи. Те са я отхвърлили, съпротивлявали са се и това я е вбесило. Затова е трябвало да умрат. Удушаването е класически пример за доминиране. Бавно убиване. След като съставих този профил на убиеца в кабинета си, затворих очи и си представих лицето на майка ти. Внезапната агресия, близостта й с двете момиченца — и нямаше алиби за никоя от двете нощи. Предчувствието на Бевърли ван Лъм за Мериан още повече наклони везните. Въпреки че за да го докажем, ще трябва да ексхумираме Мериан. Следи от отравяне или нещо друго.
— Оставете я на мира.
— Не мога, Камий. Знаеш, че трябва. Ще се отнесем с най-голяма почит към останките й. — Постави ръка на бедрото ми. Не на ръката или рамото ми, а на бедрото ми.
— Джон изобщо бил ли е заподозрян? — Избутах ръката му.
— Името му се споменаваше през цялото време. На Викъри му стана фикс-идея. Когато разбра, че Натали е имала склонност към агресия, реши, че и Джон трябва да има. Освен това той не беше местен, а знаеш колко подозрителни са пришълците.
— Имаш ли реални доказателства, Ричард? За майка ми? Или всичко са само подозрения?
— Утре ще получим заповед за претърсване на къщата. Сигурно е запазила някъде зъбите. Казвам ти го като приятел. Защото те уважавам и ти имам доверие.
— Добре. — Падане светна на коляното ми. — Трябва да изведа Ама от там.
— Тази нощ нищо няма да се случи. Искам да се прибереш вкъщи и да се държиш, сякаш всичко е нормално. Колкото може по-естествено. Мога да взема показанията ти утре, ще бъдат от голяма полза за разследването.
— Тя може да ни направи нещо. На мен и на Ама. Дрогира ни, трови ни. Дава ни да пием някакви неща.
Пак ми се доповръща.
Ричард дръпна ръката си от бедрото ми.
— Камий, защо не каза досега? Можехме да те изследваме. Би било много полезно за случая. По дяволите!
— Благодаря за загрижеността, Ричард.
— Някой казвал ли ти е, че си прекалено чувствителна, Камий?
— Никога.
Гайла стоеше на вратата — като бдителен призрак в къщата на върха на хълма. Скри се бързо и когато спрях пред навеса за коли, лампата в столовата светна.
Шунка. Подуших я, преди да стигна до вратата. И листно зеле. Царевица. Всички бяха седнали като актьори преди вдигане на завесата. Сцена: Вечеря. Майка ми седеше на челното място, Ама и Алън — от двете й страни, приборите и чиниите за мен бяха подредени отсреща. Гайла издърпа стола ми, за да седна, после пак се оттегли в кухнята с униформата си на медицинска сестра. Вече не исках да виждам медицински сестри. От мазето се чуваше бученето на пералнята.