— Здравей, милинка, добре ли прекара деня? — на твърде висок глас попита майка ми. — Настанявай се, специално те изчакахме. Реших, че ще е хубаво да вечеряме веднъж като семейство, след като скоро ще си тръгваш.
— Защо мислиш така?
— Скоро ще арестуват твоя малък приятел, скъпа. Не ми казвай, че съм по-добре информирана от представителя на медиите.
Погледна Алън и Ама и се усмихна като гостоприемна домакиня, предлагаща ордьоври. Разклати звънчето си и Гайла донесе шунката, тресяща се като желе, на сребърен поднос. Едно резенче ананас се изпързаля от едната страна.
— Ти режи, Адора — каза Алън в отговор на въпросителния поглед на майка ми.
Тя започна да реже шунката на филии с дебелина един пръст и да ги слага в чиниите. Ама ми подаде една порция, но аз поклатих глава и я прехвърлих на Алън.
— Не искаш шунка — измърмори майка ми. — Още не си преодоляла тази фаза, Камий.
— Фазата, в която мразя свинска шунка ли? Не, не съм.
— Мислиш ли, че ще осъдят на смърт Джон? — попита сестра ми. — Че ще екзекутират твоя Джон? — Майка ми я беше нагиздила с бяла рокличка и розови панделки, косата й бе сплетена на плътни плитки от двете страни. Излъчваше гняв като воня.
— В Мисури има смъртно наказание и тези убийства със сигурност заслужават такова — отговорих.
— Имаме ли още електрически стол? — попита тя.
— Не — сряза я Алън. — Сега си яж месото.
— Смъртоносна инжекция — измърмори майка ми. — Като да приспиш коте.
Представих си Адора, вързана с каиши на болнична количка, да си разменя любезности с лекаря, преди иглата да се забие в ръката й. Много подходящо — да умре от смъртоносна инжекция.
— Камий, ако можеше да бъдеш героиня от някоя приказка, коя щеше да си избереш? — попита Ама.
— Спящата красавица. — За да прекарам живота си в сънища; звучеше прекрасно.
— Аз искам да съм Персефона.
— Не знам коя е тя — казах. Гайда сипа задушено зеле и прясна царевица в чинията ми. Насилих се да ям, зърно по зърно, непрекъснато ми идеше да повърна.
— Тя е царицата на мъртвите — разпалено обясни Ама. — Била толкова красива, че Хадес я откраднал и я пренесъл в подземния свят, за да бъде негова жена. Обаче майка й била толкова могъща, че го принудила да й я върне. Но само за шест месеца всяка година. Затова Персефона прекарва половината си живот с мъртвите, а другата половина — с живите.
— Ама, как може такова същество да ти харесва? — възмути се баща й. — Понякога си ужасна.
— Жал ми е за Персефона, защото когато се върне при живите, хората се страхуват от нея заради мястото, където е била. И дори когато е при майка си, тя не е щастлива, защото знае, че трябва пак да се върне в подземния свят.
Усмихна се широко на Адора и лапна голямо парче шунка. После изграчи към вратата:
— Гайла, донеси захар!
— Използвай звънчето, Ама — смъмри я майка ми. Тя също не се хранеше.
Гайла донесе купичка със захар и поръси една голяма лъжица върху шунката и доматите на сестра ми.
— Дай на мен — изхленчи сестра ми.
— Нека Гайла да ти сипе — каза майка ми. — Ти слагаш прекалено много.
— Ще ти бъде ли тъжно, когато екзекутират Джон, Камий? — попита Ама, докато смучеше парче шунка. — Кое ще те натъжи повече, ако Джон умре или ако аз умра?
— Не искам никой да умира. Напоследък в Уинд Гап имаме достатъчно много смърт.
— Напълно съм съгласен — заяви Алън със странно бодър тон.
— Някои хора трябва да умрат. Джон трябва да умре — продължи Ама. — Даже да не ги е убил, пак трябва да умре. Той вече е покварен, след като сестра му е мъртва.
— По тази логика и аз трябва да умра, защото сестра ми е мъртва и аз съм покварена — отбелязах. Сдъвках още едно царевично зърно.
Ама ме погледна изпитателно.
— Може би. Но те харесвам и не искам да умираш. Ти как мислиш? — обърна се към Адора. Хрумна ми, че никога не се обръщаше към нея с „мамо“, нито дори с „Адора“. Сякаш не знаеше името й, но не искаше да се разбере.
— Мериан почина отдавна, много отдавна, и мисля, че всички трябваше да си отидем с нея — уморено изрече майка ми. Изведнъж добави с ведър тон: — Но още сме тук и продължаваме напред, нали?
Разклати звънчето и Гайла дойде да събере чиниите, обикаляйки масата като престарял вълк. После донесе десерта — сладолед с червен портокал. Майка ми се оттегли дискретно в килера и се върна с две високи кристални чаши. Стомахът ми се сви.