— Алън, Камий е дошла.
Мама влезе в задната кухня (по-малката от двете) и чух да изтръсква лед от металната форма.
— Кой?
Показах се зад ъгъла и се усмихнах:
— Камий. Извинявам се, че идвам така без предупреждение.
Човек би си помислил, че красиво създание като майка ми е родено да прекара живота си с едър мъжага, бивш играч на американски футбол. Би изглеждала чудесно до някой масивен мустакат великан. Алън, точно обратното, беше по-хилав дори от нея и имаше толкова високи скули, че очите му приличаха на цепки. Когато го видиш, ти се приисква да го включиш на системи. Винаги се обличаше нелепо елегантно, дори за да седне на чашка ликьор с жена си. Сега хилавите му колене стърчаха от късия бял сафари панталон, а върху колосаната си официална риза бе наметнал светлосин пуловер. И изобщо не се потеше. Алън не задържаше никаква влага.
— Камий. Каква приятна изненада. Много приятна изненада — измънка с провлачения си монотонен глас. — Да дойдеш чак до Уинд Гап. Мислех, че си наложила мораториум на всякакви пътувания на юг от Илинойс.
— Наложи се да дойда по работа.
— По работа — усмихна се той.
Това беше най-близкото до въпрос за същността на работата ми, което щях да чуя. Майка ми пак се появи. Сега косата й бе вързана с бледосиня панделка — като порасналата Уенди Дарлинг от филмчето за Питър Пан. Пъхна чаша охладено, изпускащо мехурчета амарето в ръката ми, потупа ме два пъти по рамото и седна до Алън и далеч от мен.
— Онези момиченца, Ан Неш и Натали Кийн — подсказах им. — Събирам материал за тях за вестника.
— О, Камий — прошепна майка ми и извърна очи от мен.
Когато е шокирана, тя има един характерен тик: подръпва миглите си. Понякога се отскубват. Някои особено трудни години, когато бях малка, тя нямаше абсолютно никакви мигли и очите й бяха сълзливо розови, жални като на опитно зайче. През зимата започваха да текат винаги когато се покажеше навън от къщи. Това не се случваше често.
— Такава задача ми възложиха.
— Божичко, каква задача — прошепна майка ми и вдигна пръсти към очите си. Почеса се под едното и пак свали ръце в скута си. — Не мислиш ли, че тези родители преживяват достатъчно трудни моменти и без ти да записваш всички подробности и да ги разтръбяваш пред целия свят? „Уинд Гап убива децата си!“ — това ли искаш да си мислят хората?
— Едно момиченце е убито, а друго е изчезнало. Да, мой дълг е да информирам обществеността.
— Аз познавах тези деца, Камий. Можеш да си представиш колко тежко го преживявам. Мъртви момиченца. Кой би направил такова нещо?
Отпих глътка амарето. По езика ми полепнаха захарни кристалчета. Не бях готова да говоря с майка си. Кожата ми настръхна.
— Няма да стоя дълго. Наистина.
Алън запретна ръкавите на пуловера си и оправи една гънка на панталона си. Участието му в разговора ни обикновено беше под формата на жестове: наместване на яката, кръстосване на краката.
— Няма да понеса да слушам за такива неща — каза майка ми. — За наранени деца. Просто не ми казвай какво правиш, не ми споделяй нищо, което знаеш. Ще се преструвам, че си дошла за лятната ваканция. — Тя поглади с пръст една от сплетените бамбукови пръчки на стола на Алън.
— Как е Ама? — реших да сменя темата.
— Ама ли? — На лицето й се изписа тревога, сякаш изведнъж си е спомнила, че е оставила детето си някъде. — Добре е. Горе спи. Защо питаш?
От топуркането, което чувах от горния етаж — от детската стая през стаята за шиене до прозореца в коридора, откъдето задната веранда се виждаше най-добре — знаех, че Ама със сигурност не спи, но не й се сърдех, че ме отбягва.
— Питам от любезност, мамо. На север също го правим понякога.
Усмихнах се, за да й покажа, че се шегувам, но тя скри лицето си зад чашата. Когато пак го показа, беше зачервено и решително.
— Можеш да стоиш тук колкото искаш, Камий. Но искам да се държиш добре със сестра си. Тези момиченца й бяха съученички.
— Много искам да я опозная по-добре — измънках. — Много съжалявам за загубата й. — Не можах да премълча последните думи, но майка ми не усети горчивата ирония.
— Ще ти дам спалнята до дневната. Бившата ти стая. Има вана. Ще купя пресни плодове и паста за зъби. И пържоли. Ядеш ли пържоли?