Четири часа неспокоен сън, като да лежиш във ваната с уши, наполовина потопени във водата. Сепвах се през около двайсет минути с толкова разтуптяно сърце, че се питах дали не се будя от неговото тупкане. Сънувах, че си стягам багажа за пътуване, а после осъзнавам, че съм взела неподходящите дрехи — пуловери за лятна екскурзия. Сънувах, че съм дала на Къри грешна статия, преди да замина: вместо историята за нещастната Тами Дейвис и нейните четири заключени деца сме пуснали рекламна статия за козметика.
Сънувах, че майка ми реже ябълка на дебели късове месо и ми ги пъха в устата бавно и внимателно, защото умирам.
Малко след пет най-сетне отметнах настрана завивките. Измих името на Ан от ръката си, но без да се усетя, докато съм се обличала, ресала и гримирала, бях написала на негово място името на Натали Кийн. Реших да го оставя там за късмет. Когато излязох, слънцето едва беше изгряло, но дръжката на вратата на колата ми бе нажежена. Лицето ми беше изтръпнало от безсънието и аз отворих широко очи и уста като ужасена актриса във второразреден филм. Отрядът за издирване трябваше да се събере в шест, за да продължи претърсването на гората; исках да взема изявление от Викъри преди началото на работния ден. Реших, че най-добрата тактика е да дебна пред участъка.
Улица „Главна“ изглеждаше пуста, но щом слязох от колата, забелязах двама души на няколко пресечки от мен. Сцената беше абсурдна. На тротоара с изпънати крака седеше възрастна жена, втренчена в една сграда. Приведен над нея стоеше мъж. Жената клатеше маниакално глава като дете, което не иска да яде. Краката й бяха изкривени под такива ъгли, че със сигурност я болеше. Лошо падане? Или инфаркт? Тръгнах бързо към тях и скоро чух трескавите им гласове.
Мъжът, с бяла коса и набръчкано лице, ме погледна с премрежени очи.
— Извикайте полиция. — Гласът му трепереше. — И линейка.
— Какво се е случило? — попитах, но в следващия момент видях.
Заклещено в широкото две педи пространство между железарията и фризьорския салон, се виждаше малко телце, обърнато с главата към улицата. Сякаш седеше и ни чакаше с широко отворени кафяви очи. Познах буйните къдрици. Но усмивката я нямаше. Устните на Натали Кийн образуваха малко „О“ пред венците. Приличаше на пластмасова кукла на бебе с вграден отвор за хранене с бутилка. Натали нямаше зъби.
Кръвта нахлу в главата ми и цялата се изпотих. Ръцете и краката ми омекнаха и за момент си помислих, че и аз ще се свлека до другата жена, която сега тихо се молеше. Отдръпнах се назад, подпрях се на една спряна кола и притиснах пръст на врата си в опит да успокоя пулса си. Погледът ми падаше върху безсмислени детайли: Гуменият накрайник на бастуна на възрастния мъж. Розова бенка на врата на жената. Лепенка на коляното на Натали Кийн. Името й пареше под ръкава ми.
Чух още гласове и при нас дотичаха главен инспектор Викъри и още един мъж.
— По дяволите! — изръмжа Викъри, когато я видя. — По дяволите. Боже мой!
Опря лице на тухлената стена на фризьорския салон и вдиша дълбоко. Другият мъж се наведе до Натали и допря пръсти до врата й, на който се виждаше лилава следа от ожулване във формата на окръжност. Това бе само стратегия за печелене на време, докато възвърне самообладанието си — детето очевидно беше мъртво. Предположих, че това е важният детектив от Канзас Сити, надутият младок.
Все пак прояви добри умения в убеждаването на жената да прекъсне молитвата си и да разкаже как са открили зловещата находка. Оказа се, че двамата са съпрузи — собственици на ресторантчето, чието име не можах да си спомня по-рано. Брусар. Отивали да отворят за закуска и така се натъкнали на трупа. Бяха стояли около пет минути, преди аз да се появя.
Пристигна един униформен полицай и когато видя онова, заради което го бяха извикали, закри лицето си с ръце.
— Господа и дами, моля, елате в участъка за показания — каза младокът от Канзас Сити. — Бил.
Гласът му звучеше бащински строго. Викъри бе коленичил до детето и не помръдваше. Устните му потрепваха — може би и той се молеше. Наложи се да повторят името му два пъти, за да излезе от транса.
— Чух те, Ричард. Бъди човек поне за секунда.
Главният инспектор прегърна госпожа Брусар през раменете и й заговори шепнешком. Накрая тя кимна и потупа ръката му.
Трябваше да седя два часа в стая с цвят на яйчен жълтък, докато най-после запишат показанията ми. През цялото време не спирах да си представям как закарват Натали за аутопсия, а аз се промъквам да залепя нова лепенка на коляното й.